Тя го изгледа.
— Как да ти го кажа, за да ме разбереш? Не ти влиза в задълженията. Не си отговорен за това, което се случва долу. Дори не трябва да ти пука.
— Как да не ми пука? Кажи ми!
— Много лесно. Просто трябва да си кажеш: „Аз работя, защото имам жена и малко дете и още две в колежа и имам нужда от заплата и от трудов стаж. Затова ходя на работа“. И точка.
— Ти така ли възприемаш своята работа?
— Всъщност не. Харесвам работата си, но при мен е друго.
— И кое му е различното?
— Не мога да повярвам, че водим този разговор — отчаяно завъртя очи тя. — Различно е, защото работата, за която ми плащат, ми доставя удоволствие. А ти — на теб ти пука за нещо, за което не ти плащат. Същото е като да решиш да се тревожиш за, да кажем, астронавтите. Сигурна съм, че астронавтите непрекъснато се сблъскват с какви ли не проблеми, но знаеш ли какво, Ейб? Тези проблеми не са твои проблеми! — Тя удари конзолата между седалките. — Също като проблемите в „Убийства“!
Известно време пътуваха в мълчание. Накрая Ейб каза:
— Значи не трябва да ходя при Джърсън?
Трея въздъхна отново.
— Ако мислиш, че знаеш нещо важно, обади се на някой от своите хора там. Все още имаш приятели в отдела, нали? Марсел, Пол. Те ще поговорят с Джърсън и ще му кажат какво са научили от теб — че разпознаването е съмнително, — после ще ги почерпиш с хамбургер и всички ще са доволни. Какъв е проблемът?
— Не зная — отвърна Глицки. — Наистина не зная. Някак си ми се струва нередно. И все още остава проблемът как ще обясня присъствието си в магазина на Силвърман, ако той разбере, а той непременно ще разбере.
— И как ще разбере? Кой ще му каже? Младото наемно ченге?
— Не зная, но със сигурност ще разбере, винаги става така, затова мисля, че ще бъде по-добре, ако го чуе първо от мен самия.
Бяха стигнали до паркинга под магистралата на няколко пресечки от Съдебната палата. Глицки изключи мотора, но не направи опит да излезе от колата. Трея свали сенника и внимателно, с пресилено спокойствие, си сложи червило. Дишаше тежко през носа си. После отново — много внимателно — прибра червилото и го пусна в чантата си. Накрая се обърна към съпруга си.
— Е?
— Обмислям как да постъпя — отговори той.
Глицки седеше в едно сепаре в ресторанта „При Лу“ заедно с Марсел Лание, негов дългогодишен колега от „Убийства“. Хвалеше се с остроумието на жена си, която го бе убедила, че е безсмислено човек да си измисля девизи, ако ги зарязва точно когато му потрябват. Същото е като да си бойскаут и точно преди трудно спускане с лодка по бързеите да забравиш да си сложиш спасителната жилетка.
— И каква е тогава ползата, че преди това си повтарял: „Бъди готов“?
Лание присви очи на приглушената светлина.
— Зная, че не пиеш, Ейб, особено пък толкова рано. Иначе щях да се разтревожа. За какво, по дяволите, говориш?
Глицки духна в чашата си с чай.
— За това, да не се обяснява на Джърсън защо се интересувам от случая Силвърман.
— И това има нещо общо с бойскаутите?
Чаят все още бе твърде горещ и Глицки постави чашата обратно на масата.
— Няма значение, Марсел. Да не го обсъждаме повече. Всъщност искам да поговорим за Уейд Панос.
Лание направи гримаса на хронично страдащ от киселини.
— Налага ли се?
Няколко минути след единайсет, около два часа, след като Глицки бе разказал на Лание за вероятно погрешното разпознаване от страна на Крийд, на вратата рязко се почука. Глицки се изправи на крака и затвори последния роман на Патрик О’Брайън, „Островът на безутешността“. Отвори чекмеджето на бюрото и пъхна вътре книгата, после сложи пред себе си няколко документа и извика:
— Отворено е.
Не се изненада много, когато видя Бари Джърсън. Стана, опита се поздравът му да прозвучи сърдечно и покани лейтенанта да влезе в стаята. Здрависа се с него и му предложи да седне.
— Връщаш ми посещението на добра воля? — попита Глицки.
Джърсън, учтив като собственик на погребално бюро, леко сведе глава.
— Нещо такова.
— Но не точно?
— Честно казано, не, Ейб.
— Добре — каза Глицки, седна с изпънат гръб и сплете пръсти на бюрото. — С какво мога да ти бъда полезен?
— Всъщност дойдох тук да те попитам същото. Мисля, че вчера, когато дойде в отдела, ти показах достатъчно ясно, че вратата ми е винаги отворена за теб. Ако имаш нужда от нещо, просто трябва да ме попиташ.