— Няма две мнения по въпроса — каза Глицки безизразно. — Момчетата ти намериха ли някакви улики, които да свързват заподозрените с убийството?
— Ще издействат заповед за обиск.
Глицки изцъка с език и кимна разбиращо:
— А междувременно проверяват ли и други версии?
— Защо да го правят, след като най-вероятно извършителите са хора, които ни посочи Панос?
— Прав си — каза меко Глицки. — Би било глупаво. Загуба на време.
Джърсън остана с впечатлението, че Глицки го смята за не особено интелигентен човек, и вероятно не без основание. Той бе влетял тук преди десет минути, за да защити етичните устои на професията, а се бе оставил да го въвлекат в разговор по далеч не толкова възвишени теми и губеше почва под краката си с всеки изминал миг. Това определено не подобри отношението му.
Той се изправи на крака.
— Както и да е — каза той, — глупаво или не, сега аз ръководя отдела. Аз издавам нареждания на хората си и това, което дойдох да ти кажа, важи с пълна сила. Силвърман е мой случай. Аз ръководя разследването. Вчера се държах като добро момче и се огънах малко, а ти веднага се възползва от това. И се криеш зад баща си. Ще ти кажа едно — двамата с баща ти стойте настрани, защото иначе ще те разнеса чак до заместник-началника на управлението. И не си мисли, че се шегувам. — Думите му излизаха на пресекулки, гласът му бе одрезгавял от гняв и от усилията, които полагаше, за да се овладее в претъпканата стаичка. — Всъщност може би трябва да ти припомня, че всяко убийство в този град е мой случай и че момчетата ми работят за мен.
Глицки знаеше, че може да отвърне на удара с удар — на върха на езика му бе да изтърси някаква саркастична забележка. Щеше да му достави голямо удоволствие. Но той просто се облегна назад, кръстоса ръце и кимна:
— Ясно.
Дейвид Фрийман трябваше да бъде в кабинета си в един и половина следобед, за да поговори с един от ищците по делото срещу Панос. Вчера бяха започнали в десет сутринта с един благ професор с чалма, който преподаваше сравнително религиознание в Сити Колидж. Касиф Юсуф бе на около петдесет години. Малко след терористичните атаки той се връщал към колата си, паркирана в гараж в центъра, след някаква среща в хотела „Сейнт Франсис“, когато имал злощастния късмет да налети на униформения Рой Панос. Помощник-патрулът тормозел някакъв бездомник в една уличка и ритал него и количката му към западната граница на Трийсет и втори участък.
Версията на господин Юсуф бе, че той просто се опитал да се намеси като гражданин и казал на полицая, че не се налага да прибягва до подобни мерки. Тогава Панос оставил скитника и се нахвърлил върху него. С лекота го вдигнал за ризата, зашлевил го два пъти силно през лицето и му казал да изнася парцаливия си задник обратно в Арабия. Уплашен и окървавен, господин Юсуф побягнал. На следващата сутрин докладвал за инцидента в полицейското управление, споменал и името Панос, което бил научил от табелката му. Два дни по-късно оттеглил жалбата си. По думите му направил това, защото някой подпалил колата му.
Приключиха с показанията му чак в дванайсет и половина през нощта и когато Фрийман се прибра, както обикновено пеш, в апартамента си в подножието на Ноб Хил, минаваше един и Джина вече спеше в леглото му. Всъщност това вече бе тяхното легло. Джина се бе пренесла при него няколко седмици, след като Ник Сефия го беше блъснал.
Отношенията между Фрийман и Роук бяха претърпели коренна промяна преди близо година. Преди това Фрийман поддържаше дискретни и непостоянни връзки с цял харем от около дузина жени. В края на краищата той бе богат и успял мъж, вече на възраст, водеше изтънчен и уравновесен градски начин на живот без никакви обвързаности, които според него неизменно съпътстваха моногамните връзки. В гардероба му винаги висяха по няколко женски халата за посетителките му, аптечката му съдържаше всичко необходимо — четки за зъби, козметични кремове и така нататък.
Роук беше на четирийсет и четири и също не бе невинно агънце. Подобно на Фрийман и тя бе имала няколко дълготрайни, но несериозни любовни връзки и никога не се бе женила. От години се срещаха професионално и по празненства — в съдебната зала, на благотворителни мероприятия, по ресторанти, от време на време в някой съдийски кабинет, но никога не си бяха разменяли повече от някоя и друга учтива реплика.
Фрийман имаше обичай да отбелязва сам спечелването на всяко голямо дело — с хубаво ядене в някой от нашумелите ресторанти в града, с отлежало вино, а накрая с един-два коняка в „Топ ъф дъ Марк“ или в някой от другите небостъргачи — „Сейнт Франсис“, „Феърмънт“. Онази нощ той седеше на малка маса с изглед към залива в залата на върха на „Феърмънт“ и се наслаждаваше на своето „Паради“. Направи му впечатление походката на добре сложената, зряла жена, която слезе от асансьора. Забеляза, че тя явно е сама. Няма значение, каза си той. Не бе в негов стил да завързва запознанства с жените по този начин.