Уейд най-после се зададе, половин пресечка по-надолу. Вървеше пеша, беше с униформа, както винаги, спираше да хвърли един поглед на магазините, край които минаваше, и понякога вдигаше ръка за поздрав към познати, които срещаше по пътя си. Панос беше изключително преуспял човек и крачеше по улицата като маршал на парад — неуязвим и уверен в себе си.
Коремът на Крол изкъркори и той го натисна с ръка. Взе няколко таблетки против киселини от чекмеджето на бюрото и се изправи. В огледалото до барчето нагласи изражението си, за да не издаде веднага лошите новини, които щеше да съобщи. Когато секретарката му звънна, за да му съобщи, че Уейд е пристигнал, той се върна на бюрото си и се престори, че е потънал в работа. Панос отвори вратата на кабинета, Крол вдигна очи и го покани с жест да седне на стола пред бюрото. Щеше да приключи след минута.
Затвори папката и най-сетне събра смелост да погледне към клиента си. Уейд седеше спокойно отпуснат на стола, вдигнал глезена на единия си крак върху коляното на другия и полупритворил очи. Той бе търпелив човек и това, че адвокатът му не му обърна веднага внимание, не го изнерви ни най-малко. Когато обаче Крол затвори папката, той излезе от унеса си и веднага заговори по същество:
— Колко лошо е положението?
Крол се опита да се усмихне.
— Откъде знаеш, че е лошо?
— Поиска да се срещнем лично, Дик, значи положението е лошо. Това е едно от нещата, заради които те харесвам. Повечето хора съобщават лошите новини по телефона или оставят съобщение. А ти? Ти имаш смелостта да застанеш лице в лице с другия. Оценявам това. Та значи колко лошо е положението?
Крол доближи пръстите на двете си ръце върху бюрото и каза меко:
— Доста.
Панос кимна:
— Казвай.
— Получи отказ при съкратеното гледане.
— Което означава?
— Означава, че съдията реши да даде ход на делото.
Панос почти не реагира. Само се настани по-удобно в стола.
— Добре. Ти каза още в началото, че е малко вероятно да прекратят делото. Не е някаква изненада, нали?
— Но има друга изненада.
Панос вирна глава като куче, подушило следата.
— Слушам те.
Крол забеляза, че кокалчетата му са побелели и се насили да се отпусне.
— Ако си спомняш, решихме, че тъй като не си обвинен лично, че си нанесъл вреда на ищците, няма нужда да присъстваш като ответник на делото.
— Да, ставаше въпрос само за УГП и за някои от помощник… — Нещо в изражението на Крол привлече вниманието на Уейд и той спря по средата на изречението. — Какво има?
— Фрийман и Харди са решили да атакуват тази позиция. Искаха да разбулят корпоративната анонимност и като че ли успяха.
Панос все още седеше отпуснат в стола си, само се намръщи.
— Не разбирам какво означава това, Дик.
— Означава… — започна Крол, после спря, взе една папка и я отвори. — Ще ти прочета частта, която те касае: „Ищците са представили достатъчно доказателства, които показват, че е налице съдебен спор по същество дали УГП — калифорнийска корпорация, и Уейд Панос — физическо лице, не са в действителност един и същ субект“. — Крол се осмели да хвърли поглед към Панос. — Твърдят, че корпорацията е само параван и следователно ти трябва лично да бъдеш подведен под отговорност. Очевидно съдията се хвана на въдицата.
— Дик, аз съм в корпорацията от трийсет години, а преди мен е бил баща ми.
— Зная, зная — каза с въздишка Крол. — Но те очевидно твърдят, наред с някои други технически подробности, че корпорацията няма достатъчно капитал. Освен това, тъй като ти си единственият акционер и контролираш лично работата на корпорацията, според тях тя функционира не като законно юридическо лице, а само като изкуствен инструмент за избягване на лична отговорност.
— Изкуствен инструмент, друг път! Всички дарения правя чрез корпорацията! Плащам заплатите на момчетата и данъците си с чекове на компанията. Корпорацията е реална като сърдечен пристъп, Дик.
— Съгласен съм с теб, Уейд, и точно това ще кажа на съдебните заседатели, може дори да успея да ги убедя. Но съдията реши, че по този проблем трябва да се произнесат съдебни заседатели.