— И какво ще стане, ако загубим?
— Тогава ще трябва да отговаряш. Лично.
Панос сякаш отново бе изпаднал в транс.
— Боя се, че има и нещо още по-лошо — каза Крол. — Ще бъдеш изслушан под клетва, преди заседателите да са чули и една дума от мен. Трябва да отидем в офиса на Фрийман, а там съдебен служител ще записва всяка твоя дума и ти ще си под клетва.
Панос отвори очи, но нищо не каза. Сложи ръцете си в скута и пое дълбоко дъх. Адвокатът продължи:
— Означава също, че Фрийман и Харди ще те разпитват откъде получаваш парите си и как.
Това предизвика някаква реакция от Панос.
— Тогава ти ще възразиш, нали така?
Крол кимна.
— Да. Само че при даването на показания под клетва възражението просто се отбелязва за протокола, а ти си длъжен да отговориш на въпроса. По-късно съдията отсъжда дали отговорът може да бъде приет.
— По-късно?
— Много по-късно.
Гръдният кош на Панос се вдигна и спусна — продължително и бавно.
— Работата е там — продължи Крол, — че когато започне снемането на показания под клетва, имат право да те питат за всичко. Нали така пипнаха Клинтън. Не заради онова, което правил с Джоунс, а защото бе казал под клетва, че не е правил секс с никого, освен със съпругата си. Тогава, когато се появи Моника…
Панос вдигна ръка.
— Спести ми урока по история, Дик. Какво общо има това с мен тук и сега?
Крол внимателно подбираше думите си:
— Означава, че ще могат да надникнат във всяка твоя банкова сметка, където и да се намира тя. Всичко това може да се превърне — не мога да твърдя със сигурност, но доколкото познавам Фрийман, е много вероятно — в ревизия на всичките ти счетоводни книжа, и то не само корпоративните. Искат да се доберат до нетния ти доход.
— Защо? Каква им е ползата да се доберат до нетния ми доход?
— Върху това се базират исковете за нанесените щети, Уейд. Наказателните мерки трябва да болят. Колкото е по-висок доходът, толкова повече искат, толкова повече…
Панос вдигна глава и прекъсна Крол. По лицето му не бе изписана особено дълбока загриженост. Напротив, изражението му бе овладяно и спокойно, което при тези обстоятелства се стори на Крол малко плашещо. Тих смях заклокочи някъде дълбоко в гърлото на Панос.
— Помниш ли как започна всичко това? Ти го нарече — как беше? — незначително дело.
— Спомням си.
Плашещата усмивка на Панос пак се появи на лицето му.
— Мисля, че тези кучи синове стигнаха доста далеч. Не е ли така? — Той се наведе напред в стола и продължи: — Както и да е, ти си адвокатът, какво ще ме посъветваш?
Крол си даде вид, че размисля, но през цялото време знаеше, че в крайна сметка ще каже следното:
— Трябва да им предложим извънсъдебно споразумение.
След като за кратко обмисли предложението, Панос попита:
— Колко?
— Най-малко няколко милиона. Да речем три-четири.
Панос поклати глава и изруга.
— Мислиш ли, че ще приемат?
Крол вдигна рамене.
— Аз не бих приел, особено след това съдийско решение, но си струва да опитаме. Наистина нямаме друга алтернатива.
Панос изсумтя.
— Винаги има алтернатива. — Той огледа стаята, после впи очи в адвоката си. — Но ти действай. Предложи им.
9
Дан Кунео живееше в Аламеда, от другата страна на залива срещу Сан Франциско. В единайсет часа в понеделник сутринта имаше час за зъболекар. Въпреки че не искаше да пропусне един ден, в който можеха да поставят натясно основен заподозрян в убийство, мисълта цял ден да му текат лигите и да стои с безчувствена устна до партньора си също му беше омразна.
Беше чел много статии из списанията и бе слушал часове наред бръщолевенето на разни психоаналитици за това, как на човек му изгарят бушоните и как единственият начин да го избегнеш, е да не прекъсваш връзката си с истинския живот. Че не бива през цялото време да бъдеш ченге. Ако имаш час за лекар, не го отлагай. Ако си болен, остани си у дома. Работата не е всичко. Така че накрая Кунео успя да се убеди, че не зарязва случая Силвърман, като си взема свободен ден.
През последните две години бе натрупал единайсет неизползвани отсъствия по болест заради случаите, когато работата бе надделявала над физическото му неразположение. Но днес имаше час за стоматолог и още преди убийството на Силвърман той бе решил да полага съзнателни усилия да спазва подобни уговорки, каквото и да се случи, а при неговата работа винаги се случваше нещо. В името на психическото си здраве.