Сега Кунео, Ръсел и Джърсън седяха един срещу друг на еднакви ергономични въртящи се столове. Нито от един от тях не изглеждаше щастлив. Бяха ядосани или най-малкото обезпокоени. Джърсън разказваше за намесата на Глицки.
— Мисли, че Панос пречи на разследването ви.
Устните на Кунео, който слушаше съсредоточено, безмълвно подсвиркваха някаква мелодия. Ръсел се наведе напред, подпря лакти на коленете си и попита:
— И каза ли защо мисли така?
— Не, нищо съществено. Само това, че Панос няма добра репутация.
Устните на Кунео спряха да се движат.
— Този човек е известен филантроп. Какви ги говори Глицки?
— Мисля, че говори за някои от хората, които работят за него.
— И какво по-точно? — попита Ръсел.
— Явно някои от тях в определени случаи се престарават. Отнасят се грубо с бездомниците и ги гонят от територията на участъците си.
— Браво на тях — каза Ръсел. — Все някой трябва да го прави.
— Може би е така, защото не посещават курсове по чувствителност като нас, професионалните ченгета.
— Шегуваш се, Дан — каза Джърсън, — но донякъде си прав. Очевидно проблемът е основателен, защото срещу Панос се води дело. Най-вероятно би могъл да си постегне персонала. Ако ме питате обаче, работата е там, че Глицки е от старата школа, а Панос не е истинско ченге. Глицки просто не одобрява патрулите.
— И Глицки мисли, че Панос умишлено се опитва да попречи на разследването ни. Защо да го прави? — попита Кунео.
— Нямам представа — отвърна Джърсън. — Но Глицки се е заел. Ходил е в магазина на Силвърман. А вчера сутринта е говорил с Лание.
— Лание? — Кунео се поизправи на стола. — Че за какво е говорил с него? Какво общо има той? Имам предвид със Силвърман.
— Не зная — каза Джърсън. — Може би за Панос.
— Какво за Панос? — Ръсел хвърли поглед към партньора си и пак се обърна към Джърсън. — Пропускаме ли нещо, Бари?
— Струва ми се, че Глицки не може да разбере какво общо има Панос с цялата работа.
— Какво общо ли? — повиши глас Ръсел. — Ще ти кажа! Появи се в магазина на Силвърман, защото един от служителите му откри тялото. Ето какво. После се оказа, че знае за игрите на покер — източника на парите, които са били откраднати от Силвърман. На следващия ден ни даде списък с имената на играчите, един от които се оказва приятел на вероятните извършители. Какъв точно е проблемът? Кажи ми, че не сме си свършили добре работата!
— Не мога да кажа такова нещо. Аз нямам проблем, не и с вас. Не и с разследването.
— Ето ти един проблем, Бари — защо се е загрижил Глицки? Какво толкова го интересува всичко това?
Джърсън стисна устни. Не искаше да обсъжда свой колега лейтенант. Накрая все пак реши, че инспекторите трябва да знаят.
— Аз лично имам усещането, че той иска да се върне в отдела, един бог знае защо. Баща му е бил приятел на Силвърман. Мисля, че е сметнал това за достатъчно добър повод.
— И как ще му помогне това да постигне целта си? — попита Кунео.
— Честно да ти кажа, нямам представа. Възможно най-добрият вариант е, че наистина иска да бъде полезен. На нас, на мен. Опитах се да си го обясня, но не успях. — Джърсън поклати глава и добави: — А може би не е това.
— А какво? — попита Кунео.
— Нищо.
— Искахте да кажете нещо — вметна Ръсел.
Джърсън ги погледна, размисли малко и каза:
— Добре, не мисля, че това е много вероятно, но ако Глицки успее да ви разколебае по отношение на източниците, които имате, вие може би ще се огънете и няма да задържите хората, които са виновни. Ще се издъните, ще дискредитирате и мен и много скоро ще ви доведат нов лейтенант.
— И ще изберат Глицки? — попита Кунео. — Не ми изглежда възможно.
— Притеснявате ли се, сър? — попита Ръсел.
Джърсън отговори сухо:
— Не бих казал, че съм си изгубил съня. Но бих се радвал, ако вие двамата успеете бързо да арестувате виновниците. Аз… — започна той и внезапно замълча.
Инспекторите почакаха малко, после Кунео попита:
— Какво има?
Той въздъхна и подхвана примирено:
— Когато споменах това на Батист, той каза, че може би има намесени и други фактори. Свързани с Глицки.