— И какви са те? — попита Ръсел.
Джърсън пак помълча, после понижи тон.
— Наистина искам това да си остане между нас, да не напуска тази стая. Разбрано? — Двамата инспектори кимнаха и Джърсън продължи: — Изглежда, че лейтенант Глицки има някакви приятелчета адвокати. Много добри приятелчета, защитници на ищците, които съдят УГП. Няма да им се отрази добре, ако точно сега пресата разгласи, че Панос ни е оказал съдействие в разкриването на убийство. Така той ще се издигне в очите на съдебните заседатели.
Ръсел се наведе напред.
— И твърдите, че Глицки работи за тези типове?
Джърсън свири отбой.
— Нищо не казвам. Казвам ви какво спомена Батист, сподели, че се носят такива слухове. Това е всичко. Хубаво е да го знаете, доколкото този факт е свързан с вашето разследване. Аз самият не съм сигурен дали вярвам на тези слухове. Носят се и приказки, че вашият заподозрян — Холидей се казваше, нали? — е събирал свидетели за процеса срещу Панос.
— Защо? Какво ще спечелят те от това? — попита Кунео.
— Искът е за трийсет милиона, което означава десет за адвокатите, ако спечелят. Малък процент от тази сума е добре дошла за всеки, който им помага. Как ви звучи това? А ако ние в отдела оплескаме нещата, Глицки се връща тук на бял кон.
— Няма да ги оплескаме, Бари — каза Ръсел, — всичко върви като по вода. Утре сутринта спипваме Холидей и изнервяме него и съучастниците му с твърдението, че някой от тях е пропял. Един от тях все ще си каже всичко и тогава ще ги закопчаем.
— Сигурни ли сте, че са те?
— Онова хлапе Крийд на практика ги разпозна — разпери ръце Ръсел. — Няма друга версия, Бари. Не, всичко си пасва.
Кунео и Ръсел си тръгнаха по тъмно. Искаха на следващия ден в десет сутринта да отидат в „Ноев ковчег“. Холидей бе дневна смяна, щяха да го спипат там и да си поговорят надълго и нашироко.
Кунео си помисли дали да не предложи на Ръсел да се отбият още тази нощ в „Ноев ковчег“, за да попритиснат още малко Клинт Тери и Ранди Уилс, но знаеше, че Линкълн ще иска да се прибере у дома — семейството бе приоритет за него. Освен това самият той имаше среща с Лиз, секретарката от офиса на Панос, а ако отложеше още първата им среща в последния момент, щеше да му бъде трудно да я придума да излязат втори път. И на последно място — днес бяха работили вече единайсет часа, а напоследък само им опяваха, че имат твърде много извънредни часове. Кунео бе убеден, че нещата могат да почакат до утре и че това едва ли ще промени нещо. От петък насам не се бе случило нищо. Кунео винаги се притесняваше, че разследванията не вървят по график, но този път всичко бе като по ноти.
От осем и половина вечерта в петък двамата инспектори не бяха се занимавали сериозно с разследването на убийството на Силвърман. Тогава бяха взели показанията на Крийд, който колебливо бе идентифицирал Тери, Уилс и Холидей. Сега беше шест и половина във вторник, деветдесет и четири часа по-късно.
Беше малка, но приятна изненада. Надвечер адвокатите бяха приключили с показанията на Арета Лабонте.
Харди щеше да успее да се прибере за вечеря. Качи се в кабинета си, обади се на Франи да й съобщи добрите новини, после прослуша съобщенията си — нямаше нищо важно. Сложи няколко папки в куфарчето си. Долу се спря на стълбите пред кабинета на по-възрастния адвокат. Дик Крол, който бе поостанал, за да си поговорят, вече си бе отишъл и Фрийман седеше сам пред бюрото си и палеше остатъка от пурата, която бе запалил в ранния следобед.
— Нямаш представа колко е хубаво, че мога да вляза при теб, без да ме спре Филис, за да ме попита какво искам — каза Харди.
Фрийман държеше пурата в устата си и я въртеше на пламъка на една кибритена клечка. Когато я запали, всмукна доволно и я остави в пепелника. Жената, която отдавна работеше на рецепцията във фоайето, Филис, бе истински тиранин, чиято основна роля бе да блокира достъпа до кабинета на Фрийман. Предложенията на Харди да я уволни, многократно бяха срещали пълно пренебрежение от страна на Фрийман.
— Мисля, че господин Крол започва да се притеснява. И точно навреме — доволно заяви Фрийман и махна неопределено с ръка. — Току-що ми предложи да се споразумеем.
— Колко?
— Четири милиона. Явно губя форма. Мислех си, че ще предложи най-много три и половина.
— Помня. — Харди влезе в кабинета и седна на един от столовете. — Така или иначе, е доста по-малко от трийсет.