Силен повей на вятъра разклати старите стъкла, после се понесе надолу по улицата като Ангел на смъртта. Воят му се сниши до стенание, после до траурна песен и накрая настъпи тишина.
Джина пазеше в чекмеджето на бюрото си една автоматична „Берета“ четирийсети калибър от времето, когато неин приятел полицай я бе убедил, че рано или късно ще й потрябва. Често си бе мислила да се отърве от пистолета — адвокатите трябва да вярват, че не се нуждаят от оръжие, — но така и не се реши. И понеже щеше да е наистина нелепо да държи у себе си оръжие, което не може да зареди и да използва, през няколко месеца тя ходеше на стрелбището и изстрелваше по двестатина куршума, за да се поддържа във форма. С течение на времето не само свикна с пистолета и стана точен стрелец, но и започна да харесва това изживяване — мириса на барут, оглушителния шум, отката и усещането за сила, които бяха твърде далеч от наивните измишльотини на тема стражари и апаши в началото.
Сега знаеше. Да стреляш с едрокалибрен пистолет означаваше да вкусваш смъртта, донякъде да приемаш мисълта за нея. Оръжието разкъсваше плътта и трошеше костите. Изсмукваше живота мигновено. Толкова бързо — не, по-бързо, — отколкото го правеше бог. Чувството бе опияняващо.
Все още на кухненската маса на Дейвид, тя погледна за последен път ръцете си. Пръстенът отново привлече погледа й и внезапно реалността на това, което бе преживяла, разтърси тялото й като електрически ток.
Стигна до входната врата почти тичешком и излезе на улицата. Трябваше да се добере до бюрото си, а после — до колата. Стига размисли. Тя бе това, което е — равна по сърце, дух и тяло на който и да е мъж, и по-специално на съмишлениците си. Бе страдала заедно с тях и сега бе свързана с тях. Всички бяха замесени и тя щеше да им бъде необходима.
Тя погледна часовника си и се затича.
10
Най-умният инспектор в отдел „Убийства“ в Сан Франциско, ако не и на цялата планета, работеше солово. Пол Тию — ветеран със своите шест години в отдела, бе дежурен, когато бе прието обаждането малко след един сутринта. Охранител на име Матю Крийд не бе рапортувал на свръзката в станция „Тендърлоин“ в края на дежурството си и при последвалото претърсване на маршрута му от градската полиция и от частните патрули бяха намерили трупа му. Бе застрелян с два изстрела от близко разстояние и лежеше проснат до един контейнер за смет на няма и две пресечки от площад „Юниън“.
Въпреки че улики почти липсваха, инспектор Тию прекара остатъка от нощта на местопрестъплението заедно със следователския екип. Забеляза някои потенциални аномалии, които впоследствие можеха да хвърлят светлина върху престъплението. Например две купчинки натрошени стъкла, явно от бутилки — едната отсреща на „Стоктън“ от другата страна на улицата, на няколко метра от началото на пресечката, а другата — в самото й начало. Не че счупените стъкла бяха кой знае колко важна улика — те бяха като сутрешна роса за много от градските улици, — но Тию твърдо вярваше в събирането на всякакви сведения, на които попадаше, с надеждата, че впоследствие те ще придобият някакъв смисъл. Той помоли следователския екип да събере всички парчета, достатъчно големи, за да е останал върху тях някакъв пръстов отпечатък.
Тию разполагаше и с достатъчно добре оформен отпечатък от обувка четирийсет и втори номер с гладка кожена подметка. От кофата за смет се стичаше смрадлива лепкава течност и някой бе стъпил върху нея, а после върху сухо място на тротоара. Тию знаеше, че отпечатъкът може да не е на убиеца. Мястото около товарителната площадка в края на дългото платно бе любимо свърталище за градските бездомници, така че бе много вероятно отпечатъкът да е оставен от някой от тях.
От друга страна Тию бе истински педант и вече бяха направили предварителен анализ на пръските кръв, а също и много снимки на мястото — трудна задача посред нощ. Мястото на отпечатъка отговаряше на евентуалната позиция на стрелеца — до предния ъгъл на контейнера за смет, тоест на ъгъла откъм улица „Стоктън“. Това едва ли щеше да е решаващото доказателство, но все пак бе нещо. Щеше да го вземе. Накара следователите да приберат част от течността като улика.
Помагаше му фактът, че жертвата е униформен. Макар и само помощник-патрул, Крийд все пак бе един от тях. Всеки от екипа щеше да отдели толкова време, колкото Тию поиска, за да залови човека, убил ченге.