Не откриха гилзи, но късметът им се усмихна и намериха един от двата куршума трийсет и осми калибър, които бяха преминали през тялото на убития, оставяйки относително чисти дупчици отпред, и въпреки че имаше две рани, откъм гърба нямаше зейнала разкъсана плът. Затова Тию бе заключил, че най-вероятно куршумите не са с кухи върхове и че ще успеят да открият единия или и двата куршума. Оказа се напълно прав. Освен това откриха дупка от куршум в един импровизиран буфер до стената на една от сградите, който я предпазваше да не бъде остъргана от товарните камиони. Почти напълно запазеният куршум бе преминал през подобната на гума материя от външната страна на буфера и се бе забил в дебелото дърво отдолу.
Разбира се, куршумът сам по себе си не означаваше нищо. Вероятността да открият оръжието и да го свържат с конкретна личност и с намерения куршум, като по този начин той действително спомогне за разкриването на престъплението, бе крайно малка. Все пак Тию беше доволен, че парченцето олово, поставено в найлонова торбичка, бе поело към шкафа с доказателствен материал. Никога не се знае.
Непосредствените впечатления също бяха от значение, въпреки че бяха още по-мъгляво свидетелство от потенциалните веществени доказателства. За разлика от тях обаче, впечатленията бяха нетрайни. Тию ги записваше, за да не ги забрави, когато Джърсън се появи точно в осем и половина сутринта. Технически погледнато, дежурството на Тию бе изтекло преди два часа и половина, но той не даваше и пет пари. Нямаше да вписва тези часове като свръхнатовареност. Не се нуждаеше от повече пари, а и знаеше, че в крайна сметка педантите, които отговарят за повишенията, ще разберат, че той разкрива случаите и им струва по-малко. А и нямаше нищо друго, с което да се занимава. Нищичко.
От петнайсет минути колегите му идваха един по един и постепенно отделът се изпълваше с гласове и с мирис на кафе. Сара Евънс бе открила, че някаква кънтри певица носи същото име, и радиото й работеше тихо. Тию се опитваше да работи в тази обстановка, като полагаше невероятни усилия да се съсредоточи.
Но безуспешно, поне за момента. Джърсън си проправи път през стаята и изненадващо — те двамата едвам се понасяха — спря пред неговото бюро и го изчака да вдигне поглед.
— Имаш ли минутка, Пол? Ще ти бъда задължен. В кабинета ми. Благодаря.
Той се обърна и продължи нататък.
Случваше се за пръв път, но Тию знаеше, че несъмнено го вика за някакви бюрократични бумаги. Той въздъхна, бутна назад стола си и стана. Не можа да се въздържи да не направи сравнение между новия лейтенант и бившия си шеф Глицки, който също би могъл да дойде до бюрото му, но би разбрал, че в момента Тию работи съсредоточено, най-вероятно върху поредния случай на убийство, който трябва да разреши. Ейб щеше да усети, че трябва да го остави да довърши започнатото, или пък щеше да го разпита за случая и какво е открил по него. Щяха да обменят идеи и версии за случая.
Но това не можеше да се очаква от Бари Джърсън, който изучаваше колони с цифри на компютърния екран, извърнат настрани от вратата, когато Тию почука на стената.
— Сър?
Джърсън изключи екрана, завъртя се на стола си и посочи към останалите столове в стаята.
— Не искам да те задържам, ако искаш да се прибираш у дома — започна той.
— Не. Довършвах някои неща, но имам още половин час. Какво мога да направя за вас?
Джърсън реши да не губи повече време. Махна с ръка по посока на бюрото си.
— Четях рапорта за инцидента по време на снощното ти дежурство — това, с което вероятно се занимаваш в момента, помощник-патрула…
— Мат Крийд — подсказа му Тию.
— Точно така. Мисля, че е много вероятно този случай да е свързан с друг случай на убийство. — Подмина незададения от Тию въпрос и продължи: — Не зная дали си запознат със случая Силвърман.
— Разбира се — Джърсън не знаеше, но Тию бе запознат с всички случаи. — Заложната къща на „О’Фаръл“. Миналия…? Миналия четвъртък? Кунео и Ръсел, нали така?
— Знаеш всичко останало, а не си чувал за Крийд? — Тию се направи, че не забелязва саркастичния му тон.
— Не зная всичко, сър. Само голите факти. — Не искаше да поставя Джърсън в неизгодно положение, затова си придаде отзивчиво изражение. — С какво е бил замесен Крийд в случая?
— Бил е единственият свидетел на обира в магазина на Силвърман. Преследвал тримата заподозрени няколко пресечки, но ги изгубил. После се върнал и открил трупа.