— Ясно.
Тию нямаше ни най-малка представа накъде клони Джърсън, но и не смяташе да му помогне да стигне дотам. Чакаше отпуснат в стола, подпрял глезена на единия си крак върху коляното на другия.
Джърсън прочисти гърлото си и най-сетне продължи:
— Работата е там, че Кунео и Ръсел са разпитали Крийд и той до голяма степен е успял да идентифицира заподозрените.
Това изненада Тию, но изражението му остана непроницаемо.
— До голяма степен? — попита той. Не знаеше какво означава това. — Със сигурност? По име? Или по снимки?
— По име. Инспекторите са нямали време да съставят албум със снимки. Но Крийд е стеснил кръга до три отрепки от квартала. Клинт Тери, Ранди Уилс и Джон Холидей.
Тию автоматично запамети чутите имена в суперкомпютъра, който носеше между ушите си. Смая се, че деветдесет и шест часа след убийството никой не се е погрижил да покаже снимки на главния свидетел. Въпреки това продължи да мълчи вежливо и очаквателно.
— Искам да кажа, че ако тези две убийства са свързани, вероятно дело на една и съща ръка, може би ще бъде по-добре, ако прехвърлим случая Крийд на инспекторите, които работят по Силвърман, защото имат предимство във времето. Исках да те уведомя предварително.
Тию се смая още повече. Когато две убийства изглеждаха свързани, инспекторите по двата случая работеха заедно. А него го изтегляха от случая.
— Няма проблем, сър — каза той с равен глас. — Ще се радвам, ако мога да ги въведа в случая, въпреки че няма много за казване. Кой ще работи по случая — това е ваше решение.
— Не си огорчен?
— Изобщо. — После добави, за да разведри обстановката: — Потокът от случаи при мен няма да пресъхне.
— И аз мисля така.
Но въпреки че нямаше нищо против да прехвърли последния случай, Тию имаше един въпрос. Той винаги имаше въпроси.
— Значи предполагате, че заподозрените някак са разбрали, че Крийд ги е идентифицирал, и са го убили, за да му попречат да даде показания срещу тях?
Джърсън направи гримаса.
— Зная само, че свидетел по един случай се оказва жертва в друг, а двамата ти колеги са започнали по-отрано. Трябва да уцелим два заека с един куршум, това ми е мисълта. — Той разтвори широко ръце и стана. — Ефикасност. Шефовете обичат тази дума.
Тию също се бе изправил. Знаеше, че разговорът е приключил, но искаше да се увери, че двамата с Джърсън са се разбрали напълно.
— Ако искате, тази сутрин ще остана още малко да ги информирам.
Джърсън отхвърли идеята.
— Както и да е, ти и без това вече работиш извънредно. Когато приключиш с подробния доклад, той и сведенията за инцидента трябва да са им достатъчни като начало. Ако имат по-специфични въпроси, винаги могат да те питат по-късно.
Кунео не бе сигурен, че одобрява оперативната версия за случая, същата, за която бе попитал Тию. Кунео бе дефинирал правилно проблема, който притесняваше и Тию. Въпреки че присъствието на Крийд в две убийства на територията на Трийсет и втори участък през изминалата седмица бе наистина будещо интерес съвпадение, това според Кунео не бе достатъчно доказателство, че двата случая са свързани. Струваше му се, че единствената връзка, която би могла да съществува, е възможността заподозрените да са разбрали, че Крийд ги е идентифицирал.
— А как биха могли да разберат? — Той и Ръсел бяха в кабинета на лейтенанта час, след като Тию се бе прибрал вкъщи, и Кунео поклащаше крака в такт с някакъв негласен ритъм. — Ако случаите са свързани, трябва да се е случило точно това, нали? Искам да кажа — те трябва да са знаели, че Крийд е заплаха, не съм ли прав?
— Да — каза Ръсел, — явно са знаели.
— Това ми е мисълта. Но как? Не мисля, че е бил толкова тъп. Какво може да е направил? Отбил се е в „Ноев ковчег“ и е казал на тримата, че ги е разпознал?
— Сигурно не, но е направил нещо подобно. — Джърсън явно не виждаше никакъв проблем. — Хайде, Дан. Хлапето за пръв път си има работа с истинско убийство. Той е единственият свидетел, за бога! Все на някого е казал. Много се е гордеел, не е ли така?
Той погледна Ръсел. И Ръсел се съгласи с него.
— И този някой е казал на някой друг и така нататък, докато е стигнало до Тери. Отнело е четири дни. Много време е това. Напълно достатъчно.
Краката на Кунео спряха да подскачат.
— Добре — каза той. — Ако на вас двамата всичко ви звучи идеално, аз млъквам. Но ако това е концепцията ни, можем да уредим нещата много бързо и веднъж завинаги.