Бе прекарал медения си месец с Ема в Испания, на Коста Брава. Бяха в малко рибарско селце на име Тоса де Мар, на шейсетина километра северно от Барселона. За Холидей по онова време самият въздух сякаш бе зареден с обещания, с усещането, че животът му най-сетне ще потръгне, че празнотата, която го обгръщаше преди, си е отишла завинаги. И този кратък сезон на надежди бе обвеян с аромат на шафран, чесън, орегано, лук.
Веднага щом изчете статията, Холидей се отправи към „Тапа Ботъм“, където всеки следващ залък му доставяше все по-голяма наслада. Охлюви в сос от лютиви чушлета, октопод, испанска тортила — всъщност омлет от лук, картофи и яйца — хляб с хрупкава коричка, намазан с домати и чесън. Когато се прибра, зачервен от изпитата бутилка розе, той веднага написа писмо на господин Майер чрез „Колър“, за да му изкаже благодарности за препоръките му. Без много да му мисли, завърши писмото си с думите: „Щастието напоследък ми убягва, но докато се хранех там, аз наистина бях щастлив“.
Тя му писа на следващия ден и кореспонденцията между тях стана нещо обичайно, като постепенно стопяваха дистанцията помежду си. Накрая, след като стана ясно, че сигурно живеят наблизо, се уговориха да се срещнат. Мишел се появи в обичайното си облекло — войнишко яке, широки камуфлажни панталони, военни боти и странна шапка, която бе избрала от чудатата си колекция от шапки, купувани от магазини със стоки с намалени цени. С очилата с дебели черни рамки, с ниско нахлупената си шапка и разчорлената тъмна коса, спускаща се над лицето й, а също и заради пълното отсъствие на грим, тя не привличаше никакво неоправдано внимание.
Обядът беше приятен за Холидей и въпреки че Мишел се оказа симпатична, тя не бе от типа жени, които би започнал да ухажва. Ясно бе, че не е някоя случайна жена; тя преливаше от ентусиазъм, мисли, чувства, идеи, остроумие. Не бе срещал такава жена, не и след Ема. И определено не бе от типа жени, с които напоследък споделяше леглото си.
Но той продължи да й пише, а тя — да отговаря на писмата му. След това последва още един платоничен обяд.
Постепенно, докато връзката им се задълбочаваше, той започна да оценява нейната наистина чудна хубост. Дългокрака и с пищни гърди, с чувствена широка уста, с екзотични очи и прекрасна кожа, тя използваше раздърпаните дрехи и шапки и военния камуфлаж като прикритие, благодарение на което да се движи необезпокоявана сред хората.
В началото тя винаги изглеждаше съвсем парцалива. Оказа се, че много пъти е била наранявана от мъже, привлечени само от външния й вид. Каза му, че често си мечтае да се омъжи за сляп човек, който ще я харесва заради това, което е, а не просто заради, както тя самата се изразяваше, „опаковката“.
А „опаковката“ излъчваше странна смесица от физическа увереност и ниско самочувствие. И докато Холидей ден след ден все повече се привързваше към Мишел, тя все по-малко му се доверяваше. Ако й покажеше, че я желае, това я плашеше. Точно това бяха искали останалите мъже. Значи и Холидей бе донякъде като тях.
Не му убягна иронията в това, което се случваше — Мишел бе първата жена след Ема, на която искаше да бъде верен, а тя се съмняваше в него. Бяха се сдърпали сериозно на тази тема в четвъртък вечерта. Доста пийнал, Холидей беше изхвърчал бесен от „Империал Палас“ още преди да са им сложили подложките за чиниите. Не бяха се виждали до неделя вечерта, след петъчната нощ, за която Холидей се чувстваше много виновен. И трябваше да бъде.
В приказките за завоевания, които дрънкаше пред Харди, имаше някаква истина.
Тази сутрин той лежеше в леглото до Мишел, подпрян на лакът. Вдигна очи от вестника и си припомни първата си среща е нея. Усмихна се при мисълта, че бе останал толкова безразличен към тази жена тогава. Сега той бе изцяло завладян от нея. Тя носеше стилни очила за четене и бяла пижама с изрисувани по нея орхидеи. Горнището бе почти разкопчано и деколтето й се разтваряше, когато се навеждаше напред да прочете нещо.
Той се протегна и обхвана с длан гръдта й, а тя постави ръката си върху неговата и я задържа там, без да спира да чете. Джон се върна към вестника и обърна на следващата страница. Тя усети някаква напрегнатост у него.