В стаята на сестрите научи, че състоянието на Фрийман не се е променило от предишната вечер, но поне не се е влошило. Не бе станало по-критично отпреди. Въоръжен с тази новина, той надникна в чакалнята на интензивното отделение, където, както му казаха сестрите, прекарал нощта друг от близките на Фрийман.
Очевидно Роук също не беше спала. Бе сама в чакалнята толкова рано и за последните шест часа изглеждаше остаряла с пет години. Очите й бяха подути, клепачите — зачервени, а косата й беше разчорлена. Когато Харди застана на вратата, тя прокарваше пръсти през нея, сякаш се опитваше да прогони от главата си пристъпите на жестоко главоболие.
Като го видя, тя стана, приближи се до него, прегърна го през врата и се отпусна за миг. Той видя найлоновата торба на пода до канапето, на което бе седяла Роук — наистина не се бе прибирала у дома.
След като седнаха, Харди й разказа последните прогнози, като ги представи във възможно най-благоприятна светлина. После я попита дали може да направи нещо за нея — да я откара вкъщи или изобщо каквото и да е.
Тя първо поклати глава, сякаш не е разбрала въпроса му. Промърмори нещо неясно, после пак замлъкна. Отново прокара ръка през косата си и притисна слепоочията си.
— Май трябва да вървя при клиентите си. Имаше нещо тази сутрин, но… не се отнася за теб, нали? Най-добре да оставя съобщение на Бетси. — Тя погледна някъде отвъд Харди. — Вече е сутрин, нали?
— Там някъде. Трябва да се прибереш и да поспиш, Джина. — Беше безсърдечен съвет, но тя трябваше да го послуша. — Тук нищо не се случва. Сестрата каза, че това може да продължи още дълго.
— Зная. Зная. Просто исках да остана. Мислех си…
Той изчака, но тя мълчеше.
— Мога да те откарам до апартамента на Дейвид. Ще поспиш и ще звъннеш в кантората, когато някой се появи там. Ако потрябваш тук, ще стигнеш за пет минути. Какво ще кажеш?
Тя остана неподвижна за около минута, после въздъхна тежко, грабна найлоновата торба и стана.
— Прав си. Убеди ме.
Петнайсет минути по-късно той бе изненадан от стълпотворението от полицаи, които забеляза веднага щом зави покрай Съдебната палата. После си спомни, разбира се, колко е часът. Искаше да се добере до тук, докато все още може да хване някой от нощната смяна.
Като по чудо след десетина минути вече разговаряше с инспектор Хектор Бланка.
Инспекторът бе смугъл сержант от латиноамерикански произход от отдел „Престъпления от общ характер“. Той бе приел обаждането за побоя над Фрийман. Освен че случаят бе още пресен в съзнанието му, той тъкмо преглеждаше рапорта на патрула, който бе открил Фрийман, когато Харди се появи пред бюрото му. След като Харди се представи и обясни, че е приятел на Ейб Глицки, че самият той някога е бил ченге и че не е от противните адвокати, които душат за линейки и създават неприятности, Бланка се убеди, че всичко е наред и може да говори с него.
— Фрийман значи. Бил ви е партньор?
Всъщност не беше, но Харди сметна, че това не е от значение.
— Надявам се, че още е.
Сержантът се намръщи смутено:
— Съжалявам, не исках да кажа това. Какви са новините от болницата?
Харди го осведоми, но все пак беше тук, за да получи, а не за да дава сведения.
— Годеницата му Джина Роук спомена, че портфейлът му е бил у него. Така сте разбрали къде живее.
— Точно така. Пребили са го до смърт, но не са взели нито портфейла, нито часовника му.
— Имало ли е пари вътре?
Бланка се опита да запази неутрално изражение, но не можа да се сдържи.
— Шестстотин и четиринайсет долара, всичките в обичайното предно джобче.
Харди поразмисли за миг.
— Значи не е било обир. Вие сте го видели. Какво са целели?
— Нямам представа. Изглежда ужасно жестоко. Може би е имал връзка с нечия съпруга, или нещо подобно?
— Не — отвърна Харди.
— Искам да кажа, че може да е било нещо лично…
— Да, разбирам, но нищо не ми хрумва… — каза Харди, ала внезапно млъкна.
— Какво? — попита Бланка.
— Помислих си за този доста грозен съдебен процес, по който работим. Но не съм виждал нищо подобно, а работя вече двайсет години.
Бланка му даде още един опит:
— Сигурен ли сте? Бих тръгнал по всяка следа.
Но след като поразмисли още малко, Харди поклати глава: