Още доста време Филис сякаш не разбираше за какво става дума. Накрая отстъпи крачка назад и сложи ръка на сърцето си.
— Защо? Исках да кажа, как е той?
— Тъкмо за това ги осведомявах. Не е добре. В безсъзнание е.
Филис погледна към вратата на кабинета на Фрийман, сякаш очакваше той да се появи оттам всеки момент. Един от съдружниците извика отзад, откъм рецепцията:
— Ето, ето!
Като едно тяло, групата се обърна и притихна.
„… от известните и колоритни адвокати в града е открит пребит на няколко пресечки от дома си миналата нощ. Полицията още не е разкрила мотива за жестокото нападение, вследствие на което господин Фрийман е настанен в критично състояние в болницата «Сейнт Франсис Мемориъл». Нападението явно не е било с цел грабеж, въпреки че полицията отказва…“
Харди и съдружниците пропуснаха останалата част от новините. Като чу думата „критично“, Филис издаде приглушен стон и се свлече на земята.
В кабинета си Харди получи по гласовата поща три съобщения от своя приятел Джеф Елиът, който списваше ежедневната рубрика „Градът говори“ на вестник „Кроникъл“. Двамата размениха в основни линии информацията, до която всеки от тях се бе добрал. После Елиът попита:
— Какво следва за теб от това?
— Имаш предвид лично мен или фирмата?
— И двете.
— Той е повелителят на дъждовете тук, нищо чудно, че хората му са направо откачили. Работата се разсъхва, дори когато отсъства само една-две седмици. Филис припадна. Знаеш ли, че съвсем наскоро е направил на Джина предложение за женитба?
Последва кратко мълчание. Харди знаеше, че Елиът се опитва да смели чутото.
— И какъв е бил отговорът й?
— Бил е „да“. Той й е подарил пръстен.
Последва нова пауза.
— Тя срещала ли се е с друг?
— Кой би поискал да убие Дейвид и така да отстрани съперника си? Едва ли. Тя прекара цялата нощ в болницата.
— И все пак.
— Мисля, че няма да извадиш вода от този кладенец, Джеф, но ако искаш я попитай.
Елиът явно прие предложението.
— А ти как си?
— Притеснен съм. Никак не е хубаво, че е в безсъзнание. Казват, че състоянието му е критично, а сестрата тази сутрин далеч не бе оптимистично настроена. Бланка — знаеш го — смята, че който и да го е направил, е искал най-малкото жестоко да го нарани.
— И защо?
— Няма предположения. Не е обир, освен ако не е носил със себе си нещо необичайно, което никога не правеше. Не са взели нито портфейла му, нито часовника — „Ролекс“ е, между другото.
— А ти какво мислиш?
— Напълно съм объркан. В момента се изкушавам да мисля, че може дори да е било случайност. Лесна мишена. Евтино удоволствие. Случвало се е и преди. А! Трябва да вдигна на другата линия! Искаш ли да изчакаш?
— Не, благодаря. И при мен е лудница. Ако чуя нещо, ще ти се обадя.
— Дизмъс Харди — каза адвокатът и включи новото обаждане.
— Диз, Дик Крол е. Току-що чух за Дейвид. Боже…
— Да. И аз още не зная какво става. Имахме ли среща за днес? Имаме, нали?
Харди вдигна ръка към челото си и стисна слепоочията си.
Крол отговори съчувствено:
— Можем да я отложим за когато искаш. Сега най-важен е Дейвид. Какви са изгледите?
За стотен път Харди повтори това, което знаеше. Отговори на същите въпроси. Не е обир. Няма мотив. Няма улики. Безсмислен побой на възрастен и беззащитен човек. Когато спря да говори, отсреща настъпи дълго мълчание, чуваше се само бръмченето на линията.
— Просто не зная какво да кажа, Диз. Шокиран съм, наистина. Мога ли да ти бъда полезен с нещо?
Харди поразмисли за секунда и каза:
— Може би да поразпиташ дали някой от хората на клиента ти е чул, или е забелязал нещо. Или го направи в бъдеще. Не е било в участък на Уейд, нали?
— Не зная. Къде точно е станало?
— На две пресечки на север оттук. Всъщност точно зад ъгъла.
— Значи не е. Трийсет и втори участък свършва до пощата.
Харди продължи:
— Беше обичайният му маршрут до вкъщи; винаги ходеше пеш, защото твърдеше, че е неуязвим. Господи…
— Какво?
Харди издиша шумно:
— Нищо. Спомних си, че му предложих да го закарам — каза той и изруга.
— Недей да се измъчваш, ти нямаш вина. — Крол прочисти гърлото си и рече: — Чуй, няма да ти създавам повече ядове днес. Защо не заминеш някъде и не ми се обадиш, когато си готов да продължим с клетвените показания? Предполагам, че след като Дейвид излиза от играта, ти поемаш нещата.