— Сега е твърде рано, Дик. Още не съм готов.
— Добре, добре. Ще чакам ти да ми звъннеш. Междувременно мога ли да направя нещо друго? Каквото и да е?
— Благодаря, но нищо не ми идва наум.
— Ще се моля за него. Какво ще кажеш за това?
Крол не изглеждаше религиозен човек — със сигурност бе безскрупулен адвокат и използваше удари под пояса, но човек никога не може да бъде сигурен.
— Няма да навреди — отвърна Харди. — Благодаря.
Още едно позвъняване идваше по петите на предишното. Погледна часовника си — редовното работно време започваше след седем минути, а той беше на педали от два часа. Натисна бутона на телефона и потисна една уморена въздишка.
— Дизмъс Харди — рече.
Харди идваше за пръв път на петия етаж, в новите владения на Глицки. Лейтенантът се бе надвесил над един компютър в потискащо тясна стая, заета от две жени, едната от които бе с огромен ханш. Глицки й говореше нещо за новия софтуер, с който би трябвало да се сдобият през следващото десетилетие и който щял да прави всичко по-бързо и по-добре. Харди, който вече бе ужасно потиснат, оцени сцената като почти непоносимо тъжна.
Глицки вероятно бе доловил нечие присъствие зад гърба си, защото спря по средата на изречението, изправи се и се обърна бързо. Всичко — от позата до гневния му поглед — говореше, че е готов за битка, който и да се окаже насреща му. Когато видя Харди, тялото му се отпусна. За миг изглеждаше почти разочарован, но после мигновено на лицето му се изписа загриженост.
— Добре ли си? — попита той. — Добре ли са всички?
Имаше предвид, разбира се, семействата им. При неочакваната поява на Харди в ранния следобед и поради измъчения му и тревожен вид, всички алармени сирени в главата на Глицки зазвучаха. Отговорът на Харди определено не го успокои.
— Имаш ли минутка?
Глицки се извини на подчинените си, заведе приятеля си в съседния кабинет и затвори вратата.
— Какво има?
— Не си ли чул за Дейвид?
Глицки се вторачи в лицето на Харди и очите му станаха безизразни.
— Не ми казвай, че е мъртъв.
— Не още, но изгледите не са добри. — Харди изрече това за по-малко от минута, докато Глицки сядаше на стола зад бюрото си. Харди остана прав, изтощен, с ръце в джобовете. — Тъкмо се връщам от болницата. За пореден път. Джина също пак е там.
Глицки се отпусна в стола, пръстите му бяха събрани пред устните. Харди бързо продължи:
— Честно казано, и аз не знам защо дойдох тук. Цяла сутрин отговарях на телефонни обаждания в кабинета си, но мисълта за работа… — сви рамене той. — Извинявай, че нахълтах така.
— Ако паметта не ми изневерява и аз съм нахълтвал при теб на няколко пъти — отвърна Глицки.
Обичайните шегички обаче не можаха да намерят почва и двамата мъже потънаха в мълчание, всеки от тях погълнат от собствените си чувства. Накрая Харди придърпа един стол и се отпусна тежко на него.
— Наистина не зная защо съм тук — повтори той.
Глицки изчака още една минута.
— Прибирал се е вкъщи, така ли?
Харди кимна. След кратка вътрешна борба, той каза:
— Почти изказах пред Бланка подозрението си, че е Панос.
Погледът на Глицки се изостри при тези думи. Той се пораздвижи в стола си.
— Наистина ли?
Харди поклати глава.
— Не разбирам. Крол ми се обади тази сутрин веднага щом чул. Звучеше искрено разстроен.
— И затова Панос отпада? Понеже не е уведомил адвоката си? Аз не бих споделил с адвоката си, ако възнамерявам да пребия или да убия някого. Нито преди, нито след това. Но какво е направил Дейвид на Панос? Зная за процеса, обаче…
— Просто не спирай да си повтаряш трийсет милиона долара, Ейб, и всичко ще ти се изясни. Ако спечелим, много е вероятно Панос да се окаже на улицата. — Разговорът за подробностите около процеса сякаш помогна на Харди да освободи съзнанието си от цялостната картина и той леко се пооживи. — Преди два дни Крол предложил на Дейвид четири, за да уредим нещата извънсъдебно.
— Четири милиона? И какво му е отговорил старият?
— Надсмял му се. Крол се ядосал и казал, че ще заобиколи Дейвид и ще говори направо с мен, явно с презумпцията, че аз съм мамино синче и ще се огъна. Дейвид му казал, че стига да иска, може да опита, но че аз вероятно пак ще го отпратя при него. Което си е точно така. Както и да е, Крол побеснял и предупредил Дейвид да внимава.