— Добре — рече Кунео, — дошли сме за една балистична експертиза. Убийство. Партньорът ми, Ръсел, я е отбелязал със знак „спешно“.
Лестър се намръщи още по-силно, когато се обърна към Ръсел:
— Писах ви по електронната поща.
— Нищо не съм получил.
Мъжът продължи да настоява:
— Изпратих отговора веднага. Няма и пет минути по-късно.
— Но не съм го получил — каза Ръсел. — За какво ставаше дума?
— За уликите ви. Питах дали не може да ги вземете, докато сте още в Палатата, и направо да ги донесете тук. Грипът ни мори. Половината персонал е в болнични. Няма кой да кара дори куриерската кола.
Кунео пое дълбоко дъх и каза пресилено спокойно:
— И така, понеже партньорът ми бе написал на писмото си: „Убийства — спешно“, а не отговори на твоето съобщение, ти повика патрулна кола или куриер, който да донесе до лабораторията важните улики, за да могат резултатите от балистиката да излязат навреме, а може би и за да бъдат спасени един-два човешки живота или най-малкото няколко отрепки да бъдат прибрани на топло. Направи точно това, нали? Кажи ми, че си направил точно това.
Независимо че опитът им да получат резултатите от балистиката излезе неуспешен, Кунео напомни на Ръсел, че с цената на всички усилия трябва да намерят Джон Холидей и да си поговорят с него. Възможно е да се бе появил в „Ноев ковчег“, след като те си бяха тръгнали, и Кунео предложи за трети път днес да се върнат там и да опитат да го открият.
— Няма начин, Дан. Избягал е.
— Не съм съгласен.
— Защо не? Не ходи на работа. Апартаментът му е изоставен. Знае, че е заподозрян заедно с Тери и Уилс по случая Силвърман. На негово място отдавна да съм си обрал крушите.
— Да, но ако си спомняш, Рой Панос каза, че е говорил с него снощи. Наминал в „Ноев ковчег“ и видял Холидей на бара. Нищо не се е променило от снощи.
— Само дето Крийд беше застрелян. Все пак е нещо.
Кунео го погледна.
— Съгласен. Но ако Холидей е работел на бара, както твърди Рой, значи той не е убил Крийд. Знае, че не го търсим за това. И щом не е избягал след Силвърман, няма причина да избяга и сега.
Това накара Ръсел да замълчи в разстояние на половин пресечка.
— Не ме разбирай погрешно — каза той накрая. — Аз горя от желание да се върнем в жилищния квартал и да си поговорим с него, но след като нямаме резултати от балистиката, за какво по-точно ще си приказваме? Особено ако не е замесен в убийството на Крийд?
— Не съм казвал, че не е замесен. Просто не той е дръпнал спусъка. Остават обаче Тери и Уилс. В този случай Тери е стрелял и двата пъти. Може да споменем пред Холидей евентуално за някакъв имунитет, ако ги предаде; току-виж клъвнал.
— Ако е тук.
— Дори да не е, все ще научим нещо. Може би ще ни се удаде случай да си поговорим пак с Тери.
— А ако е там, ние сме му приятели.
— Точно така. Даваме му шанс — каза Кунео.
Ранди Уилс провери червилото си на огледалото в банята на апартамента си. Беше се изкъпал и се бе обръснал целия преди по-малко от час. Сведе очи, поприглади полата си и пак погледна в огледалото. За щастие никога не бе имал гъста брада; с едно избръсване и малко фон дьо тен заприличваше на много хубава жена с нежна кожа и искрящ поглед, с деликатен нос и брадичка. Носеше буйна кестенява перука, която изглеждаше като истинска коса. Черно поло прикриваше адамовата му ябълка — единствена тя можеше да издаде, че не е това, което изглежда.
Навън се здрачаваше. Задният прозорец на спалнята пропускаше нежния следобеден сумрак и Ранди огледа помещението и двете предни стаи — кухнята и дневната — с чувство, което граничеше с пълно задоволство.
Двамата с Клинт обитаваха партерен апартамент на улица „Джоунс“, на по-малко от четвърт миля от „Ноев ковчег“. Отвън не изглеждаше нищо особено, но те го бяха превърнали в приятен дом — най-хубавото място, където Ранди бе живял, откакто беше напуснал Ню Мексико на шестнайсет години.
На входа на „Ноев ковчег“ Ранди за миг зае съблазнителна поза — скърши кръст и изпъчи гърди. Клинт, разбира се, бе зад бара, разговаряше с двама от клиентите си. Когато погледна към него, нищо в погледа му не издаде, че го е разпознал. Само му кимна приятелски, като че Ранди бе просто поредния клиент. Възможно ли бе наистина да не го е разпознал? Нима беше чак толкова красив тази вечер?
Приседна на високото столче до един от другите клиенти и се облегна на бара.