— Здрасти, Клинт — поздрави Ранди. — Една водка, моля.
Клиентът до него, мъж с пълно лице, го изгледа втренчено. Другият — чернокож — се наведе към Клинт.
— Кой е приятелят ти, Клинт?
Ранди раздаде усмивки на всички и ги погледна в очите. Подаде ръка на мъжа, който бе по-близо до него.
— Аз съм Ранди Уилс — каза той с възможно най-женствен глас. — Ранди с „и“ накрая. — След това подаде ръка на другия мъж: — Здравей.
Тъкмо Клинт ще поревнува, помисли си той. Но Клинт само наведе очи и поклати глава. За изненада на Ранди мъжът с пълното лице не пое протегнатата му ръка. Вместо това му показа значката си, представи се и му каза името на своя партньор. Клинт се пресегна през бара и сложи длан върху ръката на Ранди.
— Съжалявам — каза той. — Току-що се появиха. Търсят Джон.
— Защо? Какво е направил? — обърна се Ранди към двамата инспектори.
— Искаме да говорим с него — каза Ръсел. — Разбрахме, че снощи е бил на работа.
— Точно така — отвърна Тери.
— Но тази вечер на работа си ти?
— За още час-два. След това идва Джон.
— Тази вечер ли? — попита Кунео. — Мислех си, че работи предимно денем.
— Предимно, да. Но зависи. Работното ни време е гъвкаво.
— Браво на вас — рече Ръсел. — Та значи ти не си бил тук снощи?
— Не, вече ви казах, че ние…
Кунео го прекъсна:
— Да, каза ни. — После се обърна към Ранди: — Говорехме с Клинт какво е правил предната вечер. Искам да те попитам същото. Какво прави ти?
Клинт се опита да му каже нещо, но Ръсел се наведе напред и размаха предупредително пръст.
— Без подсказване, моля!
— Аз ли какво правих? — Ранди погледна към Клинт, който кимна едва забележимо. — Кога? Снощи?
— Точно така. Снощи — каза Кунео.
Очите му се насочиха над бара към Клинт.
— Бях с него. Защо?
— Ще стигнем и до това — отвърна му Ръсел. — Засега искаме да знаем как точно сте прекарали миналата нощ. Освен ако няма някаква причина, която те възпира да ни разкажеш.
— Не. Нищо подобно. Че каква причина може да има? — каза Ранди и пак хвърли поглед към Клинт. — Така… първо вечеряхме у дома, после отидохме до „Финочио“ за шоуто. Бяхме заедно. Някога работех там. — На фона на възцарилото се студено мълчание той поясни: — Танцьор съм. Поне бях такъв.
— Много добре — отбеляза Кунео и се обърна към партньора си: — Имат си някакъв таен език.
Ръсел тутакси се обади:
— Разговаряхте ли с някого, докато бяхте във „Финочио“? По кое време беше това между другото?
— Не зная. Кога беше, Клинт. Единайсет, дванайсет? Някъде там.
— Без подсказване — повтори Кунео. — Партньорът ми те попита дали сте разговаряли с някого.
— Със сервитьора. Предполагам, че помни.
— Аха. И по кое време отидохте?
— Не мога да кажа точно. Наистина не си спомням.
— След десет?
— Може би. Вероятно е така. Защо? Какво се е случило снощи?
Кунео се обърна към Ръсел:
— Той иска да знае какво се е случило снощи. — После пак към Ранди: — Като че ли не знаеш — помощник от специалните патрули на име Мат Крийд е бил убит на три пресечки оттук.
Шокиран и ужасен, Тери извика:
— О, не! Не и Мат!
Кунео вдигна показалец към него.
— Спести ми тези глупости.
Той метна заплашителен поглед към партньора си и забарабани с пръсти по бара, като явно се опитваше да се овладее. След минута, все още борейки се със себе си, взе една чаша от стендера и я завъртя. Накрая се нахвърли на Ранди:
— Питам те още веднъж — какво прави снощи?
— Казах ви. Вечеряхме и отидохме да гледаме шоуто.
— И докога бяхте там? — притисна го Кунео.
— Къде?
Внезапно Кунео грабна една чаша и я запрати към шишетата зад бара, където всичко експлодира във фонтан от стъкла и звънтене.
— Разиграваш ме, а, принцесо? Разиграваш ме? Ще ти покажа аз на тебе!
Ръсел обаче бе скочил от мястото си, готов да се намеси, ако Кунео не успее да се овладее.
Тери се бе снишил, после бе отстъпил назад, а сега отново бе пристъпил напред и бе опрял на бара треперещите си ръце.
— Уверявам ви, господа. Нищо не сме направили. Наистина.
Един безкраен застинал миг на бара не се чуваше нищо, освен тежко дишане. После Ръсел се наведе и заби пръст в гърдите на Клинт Тери.