— Изобщо не сме свършили. Не напускайте града. Бъдете на място, където можем да ви намерим. — После се обърна към Кунео: — Да се махаме, преди някой да пострада.
Инспекторите убиха един час в сградата, където се помещаваха специалните части на Тендърлоин. Говориха с централата на Специалните патрули, за да проверят дали не се е появила някаква нова информация в участъка или от редовните полицейски патрули. Нищо.
Накрая, поуспокоени и твърдо решени да се доберат до Джон Холидей, те за кой ли път се върнаха в „Ноев ковчег“. Навън вече беше тъмно и в заведението имаше шестима клиенти. Тери и Уилс ги нямаше, а зад бара стоеше човек, който отговаряше на описанието на Джон Холидей. Преди да успеят да седнат, той вече бе поставил подложките за чаши пред тях.
— Добър вечер, господа инспектори — каза той. Още не бяха започнали, а той бе с едни гърди напред. — Какво ще пиете?
— Няма да пием — отвърна Кунео. Сложи значката си на бара и седна на високото столче. — Искаме да ни отговориш на няколко въпроса.
— Разбира се — усмихна се Джон. — Дайте ми само една минутка, може ли?
Той се упъти към другия край на бара, размени няколко думи с един от клиентите и извади бутилка бира от хладилника. Отвори я, наля в чашата и се върна при инспекторите.
— Лоша поличба е да оставиш клиентите в бара да жадуват — каза и пак се усмихна. — Сигурни ли сте, че нищо не искате? За сметка на заведението.
Кунео вече се бе настанил в стола, а пръстите и на двете му ръце барабаняха по плота.
— Забавляваш се, а?
Кимване.
— Всеки миг, инспекторе. Животът е кратък и няма генерална репетиция. Кажете сега какво мога да направя за вас.
— Можеш да отговориш на няколко въпроса. Като например къде си бил миналия четвъртък вечерта — каза Ръсел.
Холидей цъкна с език, сякаш бе дълбоко разочарован.
— А! Такива въпроси значи! Става дума за някакво престъпление, нали?
— Знаеш за какво става дума — прекъсна го Кунео.
— Не съм съвсем сигурен. Бях тук и работех на бара предната нощ, когато Мат Крийд е бил застрелян, следователно не става въпрос за това. За каквото и престъпление да става дума, съжалявам, но не мога да ви помогна.
— Нощта на миналия четвъртък — повтори Ръсел.
— По дяволите! Тъжно е наистина, защото зная отговора и на този въпрос и вие, струва ми се, ще го одобрите. Но адвокатът ми ме предупреди, че ще ме убие, ако започна да ви отговарям на въпроси за каквито и да е престъпни деяния, без преди това да съм му се обадил.
— Значи си говорил с адвоката си? — попита Ръсел. — И защо?
Холидей имаше подготвена усмивка за случая.
— Близки приятели сме. Говорим си по всяко време. Голяма работа е той. Дизмъс Харди. Знаете ли го?
— И той ти каза да не разговаряш с нас? — попита Кунео. — Че защо?
— Преди време имах проблеми със закона, затова смята, че това е по-добрата стратегия. Ако го няма адвоката ти, някои ченгета се възползват от случая. Няма да повярвате, но е така.
— Обади му се тогава — каза Кунео. — Кажи му да дойде.
— Бих го направил, но това е вечерта за жена му. Излизат всяка сряда. Само двамата. Казва, че това е тайната за щастливия му брак. Но и да дойде, пак няма да има полза — ще ми забрани да говоря с вас. Много е строг в това отношение.
— Колко пари загуби у Силвърман? — попита Кунео.
Холидей въздъхна.
— Не мога да ви кажа. Това е въпрос. Опа! Вижте това! Още един клиент с празна чаша. Връщам се след секунда. Не си тръгвайте.
Холидей отново се отправи към другия край на бара и изпълни две нови поръчки. Докато наливаше втората чаша, двамата инспектори се изнизаха покрай него.
— Беше ми приятно да си поговоря с вас — провикна се той след тях. — Приятна вечер!
13
Тези интимни вечери може би бяха тайната за щастливия брак на Харди, но този път вечерта определено не бе щастлива.
Бе започнала, естествено, с поредното отбиване в болницата. Харди се противеше — щеше да му е за трети път днес, — но Франи настоя, че иска да види Дейвид. Докато все още не знаеше колко е пострадал, тя имаше усещането, че може някак да му помогне. Да го накара да се почувства по-удобно, може би да му занесе курабийки на другия ден. Каквото и да е.