Тию още обмисляше теорията за свалката, която завършила зле, когато Фаро отвори вратата и седна на мястото до шофьора.
— Та докъде бяхме стигнали?
— Че случаят трябва да остане при мен.
— Точно така. Не искам да обидя Дан и Линкълн, нищо лично. Просто версията им не се връзва.
Тию скръсти ръце и обгърна тялото си. Не се бе стоплило много.
— А каква е твоята версия?
— Какво се е случило тук ли? Ето какво: двете жертви са излезли да се позабавляват през нощта, намерили са някой, който също е искал да си поиграе, и са го довели тук. Видя ли онзи прашец по бюрото? Едно към десет, че е кокаин, хероин или нещо подобно. Надрусват се яко, разгорещяват се, може би единият вече е гол, най-вероятно едрият…
— Тери. Защо първо той?
— Ще стигнем и до това. Но виж сега дали се връзва. Тери е вързан на стола, както е и сега; те са си поиграли малко с него и тогава другите две момчета — искам да кажа, този, когото са довели, и този, когото непознатият е помислил за момиче…
— Уилс.
— Да, както и да е. Та двамата се сгорещяват, новодошлият посяга и — опа! — изненада!
— Уилс не е жена.
— Със сигурност не е. Хич даже. Оня тип кипва — патологът ще ни каже какво е направил след това, но според мен е удушил Уилс, може би преди това му е посмачкал фасона. Той още е под въздействието на наркотика, който са взели, и е обезумял от гняв, че са го направили на глупак. Мъжествеността му, ако можем да използваме тази дума е била прецакана. Освен ако не е знаел от самото начало. Плюс това е убил Уилс, докато Тери е стоял там и е гледал. Ами сега? Ядосан е и е надрусан. Трябва да се омита, но има още работа за вършене. Може би отива в банята — ходил е вече там и е видял бръснача, с който Уилс си е бръснел цялото тяло…
— Оттук нататък ми е ясно — каза Тию. Може и да беше врял и кипял ветеран с шест години стаж в „Убийства“, но вече зъзнеше — не от студ, а от думите на Фаро. Не можеше да понесе нито дума повече от това клиническо описание, поднесено от Фаро с претенцията, че го прави много живописно, как гърлата на двамата са били прерязани, или отделните етапи от това, как Уилс е бил съблечен, вързан и накрая кастриран.
Фаро се нуждаеше от минута, за да се измъкне от властта на въображението си. Накрая се обърна към Тию:
— Както и да е. Исках да кажа, че каквото и да се е случило тук, то не е свързано с предишните две убийства — с Крийд, със Силвърман или с което и да било. Това убийство е само за себе си и трябва да го разследваш ти, стига да искаш.
Джон Холидей харесваше Клинт Тери — много го харесваше, — но щеше да се наложи да уволни безотговорния кучи син. Мислеше си това, докато сваляше столовете от масите, където ги бе качил снощи, когато затвори заведението към два часа. Защо изобщо си бе направил труда? Постави и последния на мястото му и погледна часовника си. Беше обед. Бе затворил само преди десет часа и добре, че бе наминал случайно, за да провери как вървят нещата. Откри, че вратата е затворена и че зад бара няма никой. Единственият му доход идваше от това място и то трябваше да работи, за да изкарва някакви пари, да остане платежоспособен и да не му се налага да го продаде на безценица.
Той все още вярваше, че може да извади късмет отнякъде. Може би от покера. Късметът не бе за пренебрегване. Ето например срещата му с Мишел. След няколко успешни месеца и малко повече шанс, можеше да направи от „Ноев ковчег“ едно представително заведение, а после да го продаде на печалба и да започне по-законен бизнес.
„Какво им става на всички?“, помисли си той. Бивш затворник като Клинт, при това гей, със съмнителна репутация и без никакви умения, едва ли можеше да се надява да си намери някъде по-добра работа от тази. С либерален шеф, гъвкаво работно време и прилично заплащане. Какво си е мислел, ако изобщо си е мислел нещо, когато несъмнено се е успал тази сутрин, за втори пореден ден, след като знаеше, че така ще изгуби работата си? Всичко, което Джон искаше от големия непрокопсаник, бе да се появява от време на време, особено — особено! — когато Холидей бе поел нощното дежурство предния ден. Вчера, после и днес. Чашата преля. Налагаше се да го направи. Само това му оставаше. За щастие снощи, преди да затвори, бе подготвил задния бар и бе измил всяка чашка — страхотен работодател беше той и добро момче, — така че на Клинт да му е лесно, като отвори на другия ден. Сега вече бе почти готов, макар и с два часа закъснение. Отключи входната врата и обърна табелката с надпис „отворено“.