— Ти си по-скептичен, Дан — отвърна партньорът му, а после се обърна към Джърсън: — Не си лежеше ей така, на пода, сър. Холидей беше ги скрил. Но не достатъчно добре.
— Не ме разбирай погрешно — каза Кунео. — Не се оплаквам. Ще го приема. Това е компенсация за всички случаи, когато нещата не вървят. Просто е много необичайно. Изкушавам се да отида и да си купя лотариен билет.
Джърсън кимна.
— И Томасино е подписал за обиска?
— Да, сър — отговори Ръсел.
— Добре, предлагам ви сега да се върнете веднага при него…
— В съдебната зала е — каза Кунео.
— Прекъснете Негова Чест — отговори Джърсън. — Обещавам, че няма да се обиди. Напишете си заповед за задържане и му покажете какво сте открили благодарение на неговата прозорливост. Ще осмислите деня му. Имате ли някаква представа къде е господин Холидей в момента?
— Дан се обади в „Ноев ковчег“ от апартамента му веднага щом открихме всичко това. Когато отговори мъжки глас, затворихме. Едва ли знае колко сме напреднали. Достатъчно, за да го арестуваме. Няма кой друг да е на бара освен него. Другият барман е мъртъв.
— Да. Правилно. Тогава, щом съдията подпише заповедта, отивате веднага и го прибирате, нали? Имате ли нужда от подкрепление?
— Ще се справим и сами, сър. Едва ли ще ни създава неприятности — отвърна Кунео.
Джърсън се замисли за миг.
— Добре, но действайте по правилата.
— Разбира се, сър — кимна Ръсел, — разбира се.
— Глицки. „Заплати“.
Винаги потрепваше при споменаването на тази дума.
— Пак е Бари Джърсън, лейтенанте.
— Да, сър — каза Глицки с равен тон. — Какво мога да направя за вас?
— Първо, исках да ви се извиня, че бях толкова сприхав онзи ден. Не ви виня, че се интересувате от случая Силвърман. Разбира се, че сте заинтересуван. Аз не бях в час.
— Благодаря. И второ?
Резкият отговор сепна Джърсън, но той бързо се съвзе.
— Второ, сигурно искате да узнаете, че Кунео и Ръсел свършиха невероятна работа през последните няколко дни. Мисля, че са стигнали до дъното на случая Силвърман. Най-малкото са открили достатъчно неща, които да предадете на баща си.
Внезапно равнодушието се изпари от гласа на Глицки.
— Слушам ви.
Джърсън го осведоми за откритите доказателства, които без никакво съмнение уличаваха Тери, Уилс и Холидей — револвера в чекмеджето на Тери, който безспорно и неопровержимо бе оръжието, с което бяха застреляни Силвърман и Крийд. Също така и белязаните с червени точки банкноти в апартамента на улица „Джоунс“ и в къщата близнак на Холидей близо до пристанището. Въпреки че лабораторията още не бе извършила анализа на веществото по обувката, Джърсън прибави за тежест и намерените в апартамента на Тери обувки и вероятната им връзка с убийството на Крийд. Спомена и предметите от заложната къща на Силвърман, открити в шкафа на Холидей. Случаят бе разрешен сто процента. Когато Джърсън свърши, Глицки въздъхна тежко.
— Това ли е всичко?
— Да.
— И Холидей е убил другите двама? Миналата нощ?
— Така изглежда. Няма друг начин. Томасино всеки момент ще издаде на Кунео и Ръсел заповед за арест. Тръгнаха да го приберат.
Няколко секунди бяха нужни на Глицки да осмисли новините. Основно правило в трийсетгодишния му живот като ченге беше, че уликите говорят сами по себе си, а в този случай те направо крещяха. Грешал е през цялото време, а намесата му навярно бе създала неприятности на добрите инспектори, работещи по случая. Може би в края на краищата мястото му наистина е тук, в паричния отдел, помисли си с горчивина той. Явно бе загубил остротата на преценките си. Той пое дълбоко дъх и бавно каза:
— В такъв случай аз съм този, който трябва да се извини. Явно съм преценил грешно Уейд Панос, щом той ви е насочил по следата, която ви доведе дотук.
— Това няма значение, Ейб — Глицки обърна внимание на обръщението, съвършено различно от „лейтенанте“, с което Джърсън бе започнал разговора. — Искал си да ми направиш услуга.
— Наистина е така.
— Вярвам ти. Някои от тези наемни ченгета… знаеш как е. Не са съвсем безукорни, ако мога така да се изразя. Но Панос разполагаше с нещо полезно този път. Трябва да сме доволни, че пожела да ни съдейства. Както и да е, ако занапред имаш нещо да споделиш, вратата ми е широко отворена за теб. Доста години си изкарал на това бюро. Бих бил пълен глупак, ако не се възползвам от опита ти.