Със свито сърце излязох пред къщата и се огледах.
Тео, никога няма да забравя тази гледка!
Чичо Стив стоеше пред верандата, на два-три метра от нея, дишаше едва-едва, като въздухът излизаше на пресекулки, протегнатата му напред ръка трепереше. Когато проследих погледа му усетх как и моите ръце се разтреперват.
Вратата на къщата зееше широко отворена. Два от прозорците бяха изпочупени, стъклата бяха опсипали верандата, а един от столовете, които стояха навън бе превърнат в купчина дървени летви, а коежаната му тапицерия висеше раздрана на парцали. Преди обаче да мога да кажа каквото и да е, тресна гръмотевица, която извади чичо от вцепенението му, той изхриптя „Лампите!“ и влетя през отворената врата. Последвах го в мрака.
Опитах се да видя нещо в тъмнината, но успях да различа само силуетите на двете кресла. Потърсих с поглед чичо, но в този момент точно до мен чух някакво драскане и уплашено подскочих. След миг обаче се появи малко пламъче и чичо запали лампата до вратата. След това се втурна и запали другата, тази над камината. На светлината, която лампите хвърляха пред очите ни изплува нова картина на опустошение. Сякаш торнадо бе минало през стаята. Едно от двете кресла, стоящи пред камината, бе в същото състояние както и стола отвън, с разликата, че тапицерията не висеше на парцали, а просто беше прорязана от няколко големи и дълбоки резки, като от нож… или от нокти.
В самата камина не напълно изгорелите от снощи дървета бяха разбити на малки, черни късчета и разхвърляни по пода наоколо, навсякъде се стелеха сажди. Всички картини или гоблени, които висяха по стените сега се валяха стъпкани по земята, а край тях бяха и две от завесите на прозорците. Подобна бе и съдбата на книгите от библиотечката в ъгъла — едва ли някоя от тях бе останала цяла — подът бе отрупан с разкъсана хартия.
Дочух тихо шумолене, сведох поглед надолу и видях как един откъснат лист бавно се спира до крака ми, сякаш в съновидение. Съвсем бавно, пак като в сън, в който всичко е крайно нереално, но ти все пак участваш в него, аз се наведох и вдигнах листа. „Какъ ти е името? А той каза: Легеонъ…“ успях до разчета на него и след това го оставих бавно да се изплъзне от разтворените ми пръсти.
Едва сега погледнах към чичо. На светлината, хвърляна от лампите, лицето му изглеждаше пепеляво, той продължаваше да диша тежко и с широко разтворените си очи гледаше наоколо невярващо. Лявата му ръка леко потръпваше.
— Крадци? — попитах аз единственото, което ми дойде на ума. Чичо Стив обаче не реагира. Вместо това бавно направи стъпка напред към камината. След това още една. И още една.
С всяка следваща стъпка фигурата му издаваше все по-голямо напрежение, раменете му се превиха напред, той се изгърби и сякаш се смаляваше. Накрая се спря пред камината и се наведе. Бръкна с ръка в прахта, порови малко и накрая извади нещо, но тъй като стоеше с гръб към мен не успях да видя какво бе то. Постоя малко така и накрая бавно се обърна към мен.
Лицето му сега изглеждаше още по-сиво, а тънката, отчаяна усмивка, появила се на потръпващите му устни, го правеше да изглежда още по-зловещо. Само очите му сияеха с тъмния блясък на помраченото съзнание.
— Виж, Глен. — каза чичо и протегна ръка към мен, без да пристъпва напред. — Виж, носи ми дарове… Жертвоприношение.
В протегната към мен ръка видях трупът на катерица. Или поне бе било това. Сега само малката глава върху безформената каша от козина, кости и кръв подсказваше какво животно е било това преди смъртта си.
— Жертвоприношение… — каза промълви чичо отново и сковано започна да пристъпва към оцелялото кресло пред камината. Мъртвата катерица падна от ръката му и той я стъпка на земята, но въобще не забеляза това. Погледът му вече бе угаснал и очите му бяха втренчени в нищото. След това чичо се стовари в креслото, удряйки силно главата си в облегалката. Гърдите му се надигаха спазматично и въздухът излизаше от тях с тихо свистене.
Стоях така, не по-малко вцепенен от чичо. Без да разсъждавам се обърнах и затворих вратата, след това сложих и резето. Пак огледах опустошената стая и накрая отново спрях поглед върху чичо… И едва сега видях как лявата му ръка се разтърсваше от леки конвулсии.
Веднага излязох от вцепенението си и изтичах до него. Опитах се да привлека вниманието му, но очите му все така бяха вперени в нищото. Тогава разкопчах яката му и потърсих пулса на врата му. Беше слаб и неравномерен, с големи паузи между ударите. Дишането му сякаш от минута на минута ставаше все по-слабо.