Летящия холандец беше млад швед, който притежаваше необикновена борбеност и беше надарен с феноменална издръжливост. Нито миг не спираше, непрекъснато беше в атака и от гонг до гонг щурмуваше и се биеше. В далечния бой размахваше ръце като бухалки, а в близкия непрекъснато тласкаше с рамена, боричкаше се и, освободеше ли ръка, сипеше удари. От началото до края летеше като ураган, оттам и прякорът му. Не му достигаше само точна мярка за време и разстояние. Въпреки това беше спечелил много срещи, защото от безкрайните удари, които сипеше, поне един от десетина попаДаше в целта. Той създаде доста грижи на Пат, който бе поел твърдо задължението да не нокаутира противника си. И макар че не пострада сериозно в боя, Пат не можа съвсем да избегне непрекъснато летящите ръкавици, на противника. Но като тренировка състезанието не беше лошо, дори донякъде му доставяше удоволствие.
— Можеш ли да го свършиш в този рунд? — пошепна му Стъбнър на ухото през минутата почивка след петия рунд.
— Разбира се — беше отговорът на Пат. — Имайте предвид, че досега никой не го е нокаутирал — предупреди го Стъбнър няколко рунда по-късно.
— Тогава май ще се наложи да си счупи пръстите — усмихна се Пат. — Зная силата на удара
си и като го стоваря все нещо трябва да се подаде. Ако не той моите кокалчета.
— А сега как мислиш, можеш ли да го свалиш? — запита Стъбнър след тринадесетия рунд.
— По всяко време, ти казвам.
— Добре, Пат, тогава остави го до петнадесетия.
В четиринадесетия рунд Летящия холандец надмина себе си. С удара на гонга той се втурна през ринга право към насрещния ъгъл, където Пат спокойно се изправяше на крака. Публиката изрева, защото знаеше, че Летящия холандец ще хвърли всичко в боя. Пат схвана забавното положение и си науми да посрещне страхотната атака само с пасивна отбрана, без да нанесе нито един удар. През последвалия триминутен ураган той действително нито удари, нито посегна. Пат направи рядка демонстрация на пасивна защита: ту криеше лицето си с левия лакът, ту стомаха — с дясната ръка; ту според промените в атаката променяше стойката си и с двете ръкавици закриваше лицето си или с двата лакътя и предмишници — тялото си; движеше се непрекъснато, подлагаше тромаво плещи или полулягаше върху противника си, затлачвайки движенията му; сам той нито удряше, нито заплашваше с удар, а се тресеше под бесните удари, които се сипеха върху различните му защитни хватки с бързината, на дяволски барабанен огън.
Зрителите близо до ринга виждаха и се възхищаваха, но останалите, заблудени, станаха на крака и ревяха от възторг под невярното впечатление, че Пат, безпомощен, търпи страшен бой. Свърши рундът и публиката, недоумяваща, се отпусна на седалките, като видя как Пат се прибра с твърди стъпки в ъгъла си. Просто непонятно! Трябваше уж да е смачкан на пюре, а пък то нищичко му няма.
— Как ще го свършиш? — запита Стъбнър угрижено.
— За десет секунди — заяви Пат уверено. — Ти само гледай.
Никакъв фокус нямаше в цялата работа. Щом удари гонгът, и Пат скочи на крака. Той даде да се разбере недвусмислено, че за пръв път в този мач е решил да се справи с противника си. Сега нито един зрител не се подлъга. Само Летящия холандец,
разбра това и за пръв път в своята кариера видимо се поколеба, когато се срещнаха в средата на ринга. За частица от секундата застанаха, дебнейки се един срещу друг. После Летящия холандец скочи върху противника си и Пат с добре отмерено дясно кроше го приспа още във въздуха.
Полетът на Пат Глендън нагоре към славата започна след този мач. Спортните среди и коментатори го взеха под крилото си. За първи път Летящия холандец беше загубил с нокаут. Победителят му се оказа магьосник в защитата. Излезе, че предишните му победи не са били случайни. Страшен удар се криеше и в двете му ръце. Какъв то беше гигант, чакаше го кариера. Минало е вече за него времето, твърдяха коментаторите, да си пилее силите с третостепенни боксьори и дръвници; Къде са Бен Мензис, Ридж Рийд, Бил Таруотър и Ърнест Лосън? Време е да се срещнат с този младок, който неочаквано беше показал, че е боксьор от класа. Какво чака впрочем менажерът му, та не ги призове на бой?
После славата дойде за един ден; защото Стъбнър разкри тайната, че неговият човек не е някой друг, а синът на Пат Глендън, стария Пат, героя на ринга от едно време. Веднага го кръстиха младият Пат Глендън, а спортистите и репортьорите се тълпяха наоколо му, за да го възхваляват, да го подкрепят и пишат отзиви за него.