— Аз ще ви определя рунда и никоя друга жива душа няма да знае.
Тя вдигна рамене и се усмихна.
— Цялата работа ми прилича много на подшушнат съвет — къде да се заложи при конни състезания. Нали знаете, така стават тези неща. Освен това аз не съм съвсем глупава и разбирам, че тук има нещо нередно. Защо се разгневихте от това, че Споменах рунда? Защо се разгневихте на вашия менажер? Защо го изпъдихте от стаята?
Вместо да отговори, Глендън отиде до прозореца, сякаш да надзърне навън, там промени решението си, полуобърна се и тя, без да гледа, почувствува, че изучава лицето й. Той се върна и седна на мястото си.
— Казахте, че не съм ви излъгал, мис Сенгстър, й сте права. Не съм. — Той млъкна, подбирайки с мъка точни думи, за да обясни положението. — А мислите ли, че можете да повярвате на това, което ще ви кажа? Ще повярвате ли на честната дума на… професионален боксьор?
Тя кимна сериозно, като го гледаше право в очите, уверена, че това, което ще й каже, е истина.
— Винаги съм се бил честно и почтено. Никога в живота си не съм докосвал нечестно спечелени пари, нито съм се опитвал да участвувам в нечестни сделки, Това е; сега да продължа. Вие ме разстроихте страшно с това, което ми казахте. Не зная как да разреша въпроса. Не мога да отсъдя прибързано. Не зная, но, изглежда, работата е лоша. Ей това ме тревожи. Защото, видите ли, Стъбнър и аз обсъдихме заедно този мач и помежду си се уговорихме борбата да завърши в шестнадесетия рунд. Сега вие ми говорите за същия рунд. Как е узнал онзи редактор? От мен не е! Трябва Стъбнър да е издал работата… освен ако… — той спря, за да обмисли въпроса, — освен ако онзи редактор има просто щастлив нюх. Не мога да взема отношение. Ще трябва да си отварям очите, да чакам и да,се уверя сам. Всяка дума, която ви казах, е истина. ето ръката ми като гаранция.
Той отново стана от стола и се изправи над нея. Тя също стана и малката й ръка потъна в широката му длан. Погледнаха се откровено, право в очите,
след това и двамата неволно сведоха поглед,към стиснатите си ръце. Тя почувствува, че никога не е съзнавала тъй ясно своята женственост. Поразителен беше контрастът на двата пола, подчертан от тези две длани — едната крехка, мека, женска, другата тежка, мускулеста, мъжка. Първи проговори Глендън.
— Колко лесно е да ви причини човек болка — каза той и в същото време тя почувствува как здравото му ръкостискане се отпусна и превърна почти в ласка.
Мина й през ума, че старите пруски крале обичали да имат гвардейци гиганти; тя се изсмя на неуместната асоциация, като изтегляше ръката си.
— Радвам се, че дойдохте — каза той, после неловко побърза да добави обяснение, което се опровергаваше от топлия блясък на възхищение в очите му. — Искам да кажа, че се радвам, защото може би ми отворихте очите за нечестните сделки, които са се вършили.
— Вие ме изненадахте — възкликна тя. — Струваше ми се толкова общопризнат фактът, че професионалният бокс е,пълен с поквара и нечестни сделки, че не мога да разбера как е възможно вие, един от главните му представители, да не знаете това. Мислех си, че е в реда на нещата да знаете всичко, а сега ме убедихте, че никога не сте го и сънували. Вие сигурно сте различен от другите боксьори.
Той кимна с глава.
— Предполагам, че това обяснява нещата. Ето какво се получава, като страни човек от бокса — от другите боксьори, от уредниците и от спортната публика. Лесно им е било да ми хвърлят прах в очите. Но остава да се види дали действително са ми хвърляли прах, или не. Разбирате ли, аз лично ще установя това.
— И ще го промените? — запита тя с почти затаен дъх, уверена някак си, че той може да направи всичко, каквото реши.
— Не, ще напусна ринга — беше отговорът му. — Ако играта е нечестна, не искам да имам вече нищо общо с нея. И едно е сигурно: този, предстоящият мач с Нат Пауърс, ще завърши не в шестнадесетия
рунд. Ще оставя боят да продължи до двадесетте рунда. Вие само гледайте.
— И не бива да казвам на редактора?
Тя беше вече станала и се готвеше да си тръгне.
— В никакъв случай! Ако е само догадка от негова страна, да се примири със съдбата си. Но ако има; нещо гнило:в цялата работа, заслужава да загуби всичко, което залага. Това нека да остане малка тайна между вас и мен. Знаете ли какво ще направя? Ще ви съобщя рунда. Няма да се въздържа до двадесетте. Ще сваля Нат Пауърс в осемнадесетия.
— А аз никому няма да пошушна — увери го тя.
— Ще ми се да ви помоля за една услуга — нерешително рече той. — Може би е голяма услуга. Изразът на лицето й показа мълчаливо съгласие, сякаш услугата бе вече дадена, и той продължи: