Друг рев възвести пристигането на Глендън и тя
наблюдаваше жадно как се промъкна през въжетата й отиде в своя ъгъл. Но едва след като завърши скучната процедура от съобщения, представяне на публиката и покани за борба, двамата мъже хвърлиха халатите си и се изправиха един срещу друг в спортно облекло. Съсредоточена върху тях, отгоре падаше бялата ослепителна светлина на много електрически прожектори — заради кинокамерите, и тя почувствува, като гледаше двамата рязко контрастиращи мъже, че тъкмо в Глендън вижда чистокръвния човек, а в Пауърс — първобитния звяр. На всеки от двамата ролята отговаряше прекрасно — Глендън с чисти черти и форми на тялото, плавен, мощен и красив, а Пауърс почти несиметрично ръбат, гъсто обрасъл с косми.
В момента, когато заемаха предварителната стойка за снимка един срещу друг, готови за бой, погледът на Глендън случайно попадна между въжетата и се спря на лицето й. Макар че не й даде знак, тя с бърз трепет на сърцето разбра, че я е познал. В следния миг гонгът удари, конферансието извика: „Ринг свободен!“, и срещата започна.
Беше красив бой. Нямаше кръв, нямаше нарушения, и двамата се биеха умело. Половината от първия рунд премина във взаимно проучване, но Мод Сенгстър откри, че играта на ръкавиците, лъжливите удари и наладите са твърде вълнуващи. През някои по-свирепи сблъсквания в по-късните етапи на боя редакторът беше принуден да докосва ръката й, за да й напомня коя е и къде се намира.
Пауърс се биеше леко и чисто, както подобава на ветеран от петдесетина рингови срещи, и одобрителни ръкопляскания възнаграждаваха всеки негов умел удар. Но той не се пресилваше ненужно, освен от време на време в напрегнатите счепквания, които вдигаха на крака ревящата публика под погрешното впечатление, че Пауърс ей сега ще повали противника си.
Тъкмо в такъв момент, когато несвикналото око на Мод вече можеше да я уведоми, че Глендън всъщност не търпи никакви сериозни удари, редакторът се наклони към нея и рече:
— Младият Пат ще победи, не бой се. Той е
тръгнал нагоре и не могат да го спрат. Но ще победи в шестнадесетия рунд, не преди това.
— Не може ли по-късно? — запита тя.
Мод едва не се изсмя на увереността, с която колегата й отговори отрицателно. Та нали тя знаеше
Пауърс се славеше с това, че преследваше противника си всеки миг и всеки рунд, а Глендън със задоволство приемаше това темпо. Защитата му беше възхитителна, а в нападение се впускаше само колкото да изостря интереса на публиката. Пауърс, макар и да знаеше, че е предвидено да загуби, имаше толкова многогодишен опит от ринга, че не би се поколебал да повали противника си в нокаут, ако му се удадеше случайно. Толкова често му бяха сервирали „двойната измама“, че сам не беше склонен да я пести спрямо другите. Ако му паднеше, беше готов да нокаутира противника си и да прати синдиката по дяволите. Благодарение на хитрата реклама в печата преобладаваше схващането, че младият Глендън си е намерил този път майстора. Но в себе си Пауърс чувствуваше, че тъкмо той си е намерил майстора. Неведнъж в по-бързите схватки получаваше тежки удари, за които знаеше, че съзнателно не са по-тежки.
От страна на Глендън имаше случай след случай, когато пропуск или погрешна преценка биха го изложили на някой от съкрушителните удари на противника и биха му отнели победата. Но той притежаваше почти чудотворна способност да отмерва точно времето и разстоянието и от няколкото изплъзвания „на косъм“ самоувереността му не се разклати. Никога не беше губил бой, никога не беше свалян с нокаут и винаги беше превъзхождал противника си тъй абсолютно, че подобна възможност беше немислима.
На края на петнадесетия рунд и двамата мъже бяха в добро състояние, макар че Пауърс дишаше малко по-тежко и някои зрители от местата близо до ринга вече се обзалагаха, че той ще „експлоадира“.
Тъкмо преди да удари гонгът за шестнадесетия рунд, Стъбнър, навеждайки се изотзад върху Глендън, който седеше в ъгъла си, пошепна:
— Ще го свалиш ли сега?
Глендън отметна глава, поклати я отрицателно и се изсмя с подигравка в угриженото лице на своя менажер.
С удара на гонга за шестнадесетия рунд Глендън видя в почуда, че Пауърс съвсем се е развилнял. Още от първата секунда това беше ураганен бой и Глендън се намери в чудо да отбегне сериозни удари. Той блокираше, влизаше в клинч, навеждаше се, отскачаше встрани, с щурм бе отхвърлян към въжетата и когато си пробиваше път до центъра, посрещаше го нов щурм. Няколко пъти Пауърс се откри, очевидно канейки го да удари, но, Глендън отказа да пусне в ход своя мълниеносен; удар, който би свалил противника му. Той пазеше този удар за два рунда по-късно. През целия бой, нито веднъж не беше вложил цялата си енергия, нито беше ударил с цялата сила, която обладаваше.