В продължение на две минути, без да намали ни най-малко темпото, Пауърс сипеше върху него удари като град. Още минута и рундът щеше да завърши и синдикатът от комарджии щеше да понесе тежка загуба. Но не било писано тази минута да изтече. Тъкмо се бяха счепкали в центъра на ринга. Беше обикновен клинч, както във всеки бой, само дето Пауърс се бореше и допускаше грубости всеки миг. Глендън замахна с левия си юмрук и нанесе бърз, но лек удар отстрани по лицето на своя противник. Беше като който и да е от десетките подобни удари, които беше нанасял през време! на боя. За своя изненада той почувствува как Пауърс се отпусна в ръцете му и започна да се свлича на пода, а подкосените му разкрачени крака отказаха да носят тежестта на тялото. Пауърс се стовари тежко на пода, търколи се на една страна и остана да лежи със затворени очи и неподвижен. Реферът, наведен над него, викаше и отброяваше секундите.
При „девет!“ Пауърс трепна, като че направи безуспешен опит да се вдигне.
— Десет — и аут! — извика реферът.
Той хвана ръката на Глендън, издигна я високо към ревящата публика, обявявайки го за победител.
За първи път на ринга Глендън беше замаян.
Това не беше удар за нокаут. Главата си можеше да заложи, че е така. Не беше по челюстта, а отстрани по лицето, и той знаеше, че е улучил там, никъде другаде. И все пак човекът беше паднал, не стана до „десет“ и изигра великолепно ролята си. Това последното тежко строполяване на пода излезе убедителен шедьовър. За публиката беше несъмнен нокаут, а кинокамерите щяха да увековечат лъжата. Редакторът в края на краищата беше улучил рунда и цялата работа си беше чисто мошеничество. Глендън стрелна набързо поглед през въжетата към лицето на Мод Сенгстър. Тя гледаше право в него, но очите й бяха студени и чужди, сякаш нито го познаваше, нито го виждаше. И както я гледаше, тя се отвърна равнодушно и каза нещо на мъжа до себе си.
Секундантите на Пауърс го отнасяха към ъгъла му, наглед безжизнена човешка развалина. Глендъновите секунданти се приближаваха към него да го поздравят и да му свалят ръкавиците. Но Стъбнър ги изпревари. Лицето му сияеше, когато улови с две ръце дясната ръка на Глендън и извика:
— Браво, Пат. Знаех, че ще го свършиш.
Глендън издърпа ръкавицата си. И за първи път през годините, откакто бяха заедно, менажерът му го чу да изругае.
— Махай се по дяволите — каза той и се обърна да протегне ръце на секундантите, за да му свалят ръкавиците.
VIII
Тази нощ, след като изслуша заключителното наставление на редактора, че в бокса няма нито един честен боксьор, Мод Сенгстър си поплака тихичко, седнала на ръба на леглото, после се ядоса и заспа страшно отвратена,.от себе си, от боксьорите и от целия свят.
На другия ден следобед тя започна да работи върху едно интервю с Хекън Адисън, на което съдбата беше отредила да остане незавършено. .Случката стана в кабинета, отделен специално за нея в редакцията на „Къриър Джърнъл“. Тя тъкмо беше спряла да,пише, за да хвърли поглед върху заглавието на следобедния вестник, с което се съобщаваше, че е насрочен мач между Глендън и Том Конъм, когато едно от момченцата, прислужници на вратата, донесе визитна картичка. Беше картичката на Глендън.
— Кажи му, че не приемам — рече тя на момчето.
След минута то се върна.
— Той казва, че така или иначе предпочита да има разрешението ви.
— Предаде ли му, че съм заета? — Да, мис, но той каза, че ще влезе въпреки това.
Тя не отговори, а момчето, във възторг от настойчивия посетител, с блеснали очи продължи като кречетало:
— Познавам го. Страшно грамаден мъж. Ако се развърти тука, може да измете навън цялата редакция. Той е младият Глендън, дето спечели мача снощи.
— Добре тогава. Въведи го. Не искаме значи редакцията да бъде изметена цялата навън.
Когато Глендън влезе, никакви поздрави не се размениха. Тя беше хладна и негостоприемна като навъсен ден и нито го покани да седне, нито с поглед показа, че го познава, а полуизвърната пред бюрото си, зачака да каже за какво е дошъл. Той не даде вид колко го засяга това надменно отношение, а пристъпи направо към въпроса.
— Искам да ви говоря — каза той кратко — за мача. Той действително завърши в оня рунд. Тя сви рамене.
— Знаех това.
— Не, не знаехте — възрази той. — Вие не знаехте и аз не знаех.
Тя се обърна и го погледна с престорено спокоен израз на отегчение.