Тя посочи обявата, оповестяваща мача му с Том Канъм.
— Това е работа на Стъбнър — обясни той. — От месеци е уговорено. Но не ме интересува. Заминавам за планините. Напускам.
Мод погледна незавършеното интервю на бюрото и въздъхна:
— Колко властни са мъжете — каза тя. — Господари на съдбата. Правят каквото си искат…
— От това, което съм слушал за вас — прекъсна я той, — зная, че сте вършили почти това, което сте искали. Ето едно от нещата, които харесвам у вас. А което ми направи най-силно впечатление от самото начало, беше колко много се разбираме.
Той спря и я погледна пламенно.
— Виж, за едно нещо съм благодарен на ринга — продължи той. — Чрез него се запознах с вас. А когато намериш единствената жена, само едно ти остава: хващай я с двете си ръце и не я изпускай. Хайде да тръгваме за планините!
Това падна ненадейно като гръм и все пак тя
разбра, че го е очаквала. Сърцето й биеше силно, почти я задушаваше с непознато прекрасно чувство. Ето най-после примитивно и несложно щастие колкото искаш. А на това отгоре изглеждаше сън. Такива неща не се случваха в съвременна редакция на вестник. Невъзможно е любовни признания да се правят тъй освен на сцената и в романите.
Той беше станал и протягаше към нея двете си ръце.
— Не смея — каза тя с шепот, почти на себе си. — Не смея.
За миг я жегна краткотрайният израз на презрение, който блесна в очите му, но веднага след туй се смени с открито недоверие.
— Вие бихте се осмелили, стига да искате — казваше той. — Уверен съм. Не е въпрос на смелост, а на желание. Искате ли?
Тя беше станала и сега се олюляваше като насън. Мина й светкавично мисълта — чудно, не е ли под хипноза. Искаше да се огледа, да види познатите предмети в стаята, за да се върне към действителността, а не можеше да откъсне очи от неговите. Не можеше и да проговори.
Той беше застанал до нея. Дланта му беше на рамото й и тя неволно се наклони към него. Всичко беше част от някакъв сън и тя вече нямаше право да пита. Това беше великият призив на живота. Прав беше той. Тя можеше да рискува каквото пожелаеше, и тя го желаеше. Сега той й държеше палтото да се облече. Ето, тя си поставяше иглите на шапката и докато се опомни, усети, че излиза заедно с него през отворената врата. През ума й преминаха „Бягството на графинята“ и „Статуята и бюстът“. После си спомни стихотворението „Уеринг“.
— „Със Уеринг какво стана?“ — промълви тя.
— „По суша или в океана?“ — прошепна той в отговор.
И за нея тази нотка на духовна близост прозвуча като оправдание за собственото й безумие.
Пред входа на зданието той махна, за да повика такси, но го спря нейното докосване по ръката.
— Къде отиваме? — едва чуто продума тя.
— На ферибота. Тъкмо имаме време да хванем влака за Сакраменто.
— Но аз не мога да дойда тъй — запротестира тя. — Нямам… нямам дори смяна носни кърпи. Той вдигна отново ръка, преди да отговори.
— Ще си направите покупките в Сакраменто. Ще се оженим там и ще хванем северния вечерен експрес. Ще уредя всичко с телеграми от влака.
Когато колата се изравняваше с тротоара, тя набързо обгърна с поглед познатата улица и дознатата тълпа, после почти в трескава тревога погледна Глендън в очите.
— Не зная нищо за вас — каза тя.
— Ние знаем всичко един за друг — отговори той.
Тя почувствува как ръцете му я подкрепят и водят и постави крак на стъпалото. В следния миг вратата се затвори: той беше до нея, а колата летеше по Маркет Стрийт. Пат я обгърна с ръка, привлече я към себе си и я целуна. Когато следващия миг зърна лицето му, тя беше сигурна, че е поруменяло.
— Слушал съм… че в целуването имало изкуство — заекна той смутено. — Сам аз не разбирам нищо от него, но ще се науча. Защото ти си първата жена, която целувам…
IX
Там, където скалист, назъбен връх се възвишава над обширната девствена гора, бяха полегнали мъж и жена. Долу под тях, в окрайнината на гората, стояха вързани два коня. На всяко седло отзад имаше малки кожени чанти. Дърветата бяха еднообразно грамадни. Извишаваха се нагоре стотици стъпки, а в диаметър имаха два, три и четири метра. Имаше и много по-големи. Цяла заран двамата бяха изкачвали превала през тази гора без път и този скалист връх беше първото място, където можаха да излязат от гората, за да я обгърнат с поглед.