Под краката им, додето стигаше погледът, се простираха в пурпурна омара планини, верига след верига. Краят им не се виждаше. Те се издигаха една зад друга до мъглявия далечен хоризонт, където чезнеха с неясно обещание за безкрайни ширини отвъд. В гората нямаше просеки; на север и на юг, на изток и на запад девствена, неначената, тя покриваше земята с мощната си растителност.
Те бяха полегнали, дланта й потънала в неговата длан, а очите им се опиваха от гледката; защото това беше техният меден месец, а пред тях се простираха червените гори на Мендосино. Бяха тръгнали от Шаста с коне и чанти направо надолу през дивите места на крайбрежието, без набелязана посока, с намерение да продължат, докато им хрумне нещо друго. Облечени бяха спортно, тя в захабен от пътуването костюм защитен цвят, той в работен панталон и вълнена риза, която беше разкопчана на загорялата му шия. С огромното си тяло той изглеждаше достоен съжител на горските гиганти; а тя като негова спътничка беше олицетворение на щастието.
— Вярно, великане — каза тя, като се подпря на лакът, за да го погледне, — по-чудесно е дори, отколкото ми обещаваше. А хубавото е, че му се наслаждаваме заедно.
— И още много от света ще преминем заедно — отговори той, обръщайки се, за да сграбчи ръката й с двете си длани,
— Но не преди да сме се наситили на тези места — каза тя. — Изглежда, че нямам насита на големите гори… и на теб.
Той приседна без усилие и я взе в прегръдките си.
— Ах, любими мой — пошепна тя. — А аз бях изгубила всяка надежда, че ще намеря такъв човек като теб.
— Аз пък изобщо никога не съм се надявал. Сигурно трябва да съм предчувствузал през цялото Време, че ще те намеря. Щастлива ли си?
В отговор тя нежно притисна шията му, която беше обвила с ръка, и дълги минути, потънали в мечти, те съзерцаваха големите гори.
— Помниш ли, че ти разправях как избягах от червенокосата учителка? Тогава за първи път видях тези места. Движех се пеша, но четиридесет или петдесет мили на ден бяха играчка за мен. Бях истински индианец. Не мислех за теб, както сега. Дивечът беше доста оскъден в червените гори, но хубава пъстърва имаше в изобилие. Та тогава лагерувах на
тия скали. Не съм и сънувал, че някой ден ще се върна тук с теб, с теб!
— И че освен това ще бъдеш шампион на ринга — подсказа тя.
— Не, за това изобщо не съм мислил. Татко винаги ми е разправял, че ще бъда шампион, и аз го приемах като нещо естествено; защото той беше много мъдър. Велик човек беше той.
— Но не е могъл да си представи, че ще напуснеш ринга.
— Кой знае! Той толкова грижливо криеше от мен покварата на ринга, че допускам да се е опасявал от това. Казвал съм ти за договора със Стъбнър. Татко вмъкна уговорката за мошеничество. Тя предвиждаше договорът да се развали при първата нечестна сделка на моя менажер.
— И все пак ще излезеш срещу този Том Канъм.. Заслужава ли си?
Той бързо я погледна.
— Ти не искаш ли?
— Любими мой, искам да правиш всичко, каквото пожелаеш.
Мод каза тъй и докато думите й още звучаха в собствените й уши, сама се почуди как е възможно тя, едва ли не най-твърдата от упорития, независим род на Сенгстъровци, да изрече тези думи. Но знаеше, че говори истината, и беше щастлива.
— Ще бъде забавно — каза той.
— Но аз не разбирам какви забавни подробности може да има?
— Не съм ги намислил още. Ти би могла да ми помогнеш. На първо място ще приложа „двойната измама“ спрямо Стъбнър и мошеническия синдикат-тотализатор. Това ще бъде част от номера. Ще сваля Канъм в първия рунд. За първи път ще се бия с истинско настървение. Бедният Том Канъм, който е нечестен наравно с останалите, ще бъде главната жертва. Освен това аз смятам да държа реч на ринга. Необичайно е, но ще имам успех, защото ще разкрия на публиката цялата задкулисна страна на бокса. Той впрочем си е добър спорт, но те го карат по правилата на бизнеса и тъкмо това го разваля. Но ето че държа речта пред тебе вместо на ринга.
— Ще ми се да съм там, за да те чуя — каза тя.
Той я погледна и претегли съображенията „за“ и „против“.
— Ще ми бъде приятно, ако си там. Но сигурно е, че ще има безредици. Невъзможно е да се предвиди какво ще стане, като започне моята програма. Но свърши ли, ще се върна право при теб. И това ще бъде последното появяване на младия Глендън на ринга и на който и да е ринг.
— Но, мили, ти никога в живота си не си държал реч — възрази тя. — Може Да се провалиш. Пат тръсна уверено глава.
— Аз съм ирландец — заяви той. — А кой е този ирландец, дето не може да държи реч? — Той се изсмя весело. — Стъбнър мисли, че съм луд. Разправя, че женен човек не можел да тренира. Много знае той какво е бракът или какво съм аз, или ти, или каквото и да е друго освен недвижимите имоти и предварително нагласените мачове. Но като дойде уречената вечер, ще му покажа аз на него и на бедния Том. Действително съжалявам Том. Моят скъп първобитен звяр ще се държи, изглежда, най-първобитно и най-зверски — промълви тя. Той се изсмя.