Помните ли боя ми с Нат Пауърс? Аз не го свалих с нокаут. Бях започнал да се съмнявам. Тогава бандата нагласи номера с него. Аз не знаех. Имах намерение да го оставя няколко рунда след шестнадесетия. Онзи последен удар в шестнадесетия рунд не го и помръдна. Но въпреки това той се престори на нокаутиран и излъга всички ви.
— А тази вечер как е? — извика някой. — Нагласено ли е?
— Нагласено е — отговори Глендън. — На какво залага синдикатът ли? Че Канъм ще издържи до четиринадесетия.
Гръмнаха дюдюкания и викове. За сетен път Глендън вдигна ръка за тишина.
— Аз почти свърших. Но едно искам да ви кажа. Тази вечер синдикатът ще остане с пръст в уста. Боят ще бъде честен. Том Канъм няма да издържи до четиринадесетия рунд. И първия няма да издържи.
Канъм скочи на крака в своя ъгъл и извика разярен:
— Не можеш! Няма жив човек, който да ме свали за един рунд!
Глендън не му обърна внимание и продължи:
— Веднъж в живота си ударих с всичка сила. Вие видяхте това преди малко, когато свалих Хамфорд. Тази вечер за втори път ще ударя с всичка сила — разбира се, ако Канъм ей сега не скочи през въжетата и не избяга. А сега, готов съм!
Той отиде в ъгъла си и протегна ръце да му сложат ръкавиците. В насрещния ъгъл Канъм беснееше, а секундантите му напразно се мъчеха да го успокоят. Най-сетне Били Морган успя да обяви, че боят започва.
— Това ще бъде четиридесет и пет рундово състезание — извика той. — По правилата на маркиз Куинсбъри! Нека победи който е най-добрият! Ринг свободен!
Гонгът удари. Двамата мъже излязоха напред. Дясната ръка на Глендън беше протегната за обичайното ръкостискане, но Канъм ядно тръсна глава и отказа да я поеме. За общо учудване той не нападаше, макар че беше вбесен; биеше се вбесен; биеше се внимателно, засегнатото му самолюбие го караше да прави всички усилия, за да издържи рунда. Няколко пъти той нанесе удари, но ги нанесе предпазливо, не отслабвайки ни за миг отбраната си. Глендън го преследваше по ринга, напредвайки непрекъснато с неумолимото тупкане на левия крак. Но той не удряше, нито се опитваше да удари. Дори отпусна ръце встрани и гонеше противника си незащитен, опитвайки се да го подлъже. Канъм се усмихваше презрително, но отказваше да се възползува от предлаганата му възможност.
Минаха две минути и тогава Глендън се преобрази. С всеки мускул, с всяка черта на лицето си той даде да се разбере, че е дошъл моментът да се справи с противника си. Това беше игра на артист, и то добре изиграна. Той сякаш се превърна в стомана, така твърд и безмилостен като стомана беше станал. Канъм явно почувствува това и удвои предпазливостта си. Глендън бързо го притисна в един ъгъл, залости го и го задържа там, но все още не удряше, нито правеше опит да удари. Напрежението ставаше болезнено за Канъм. Напразно се опитваше той да си пробие път, да излезе от ъгъла, не можейки да събере смелост да нападне противника си, за да се опита да спечели минута отдих в клинч.
И тогава започна една бърза поредица от светкавични лъжливи удари. Канъм беше заслепен. Заслепена беше и публиката. Едно с едно не съвпадаха после впечатленията на публиката от това, което стана. Канъм се наведе, за да избегне един лъжлив удар, и същевременно вдигна ръкавицата пред лицето си, за да посрещне друг лъжлив удар, насочен към челюстта му. Опита се също да промени положението на краката си. Очевидците близо до ринга после се кълняха, че видели как Глендън започнал удара си от десния хълбок и скочил напред като тигър, за да прибави към удара тежестта на тялото си. Както и да е, ударът срещна върха на челюстите на Канъм в момента, когато променяше стойката си. И той като Ханфорд изгуби съзнание във въздуха,
преди да се удари във въжетата и да падне върху главите на репортьорите.
Какво стана онази вечер в „Арената на Златните врата“ след това, вестникарските колони не успяха да опишат точно. Полицията не допусна никого на ринга, но не можа да спаси „залата“. Не беше бунт;, то беше оргия. Седалка не остана здрава. По цялата огромна зала тълпата всевластно се трупаше да кърти с общи усилия греди, дъски, изтръгваше и преобръщаше. Боксьорите поискаха защита от полицията, но нямаше достатъчно полицаи да ги придружат на безопасно място, така че боксьори, менажери и уредници бяха бити и пребити. Само Джим Ханфорд беше пощаден. Челюстта му, чудовищно подута, му спечели тази милост. Отвън, когато най-сетне залата беше опразнена, тълпата се нахвърли на една нова кола от седем хиляди долара, собственост на добре известен боксов уредник, и я превърна в железни отпадъци и дървени подпалки.