— Това момче може да хване елен, както бяга — отприщи се пак старецът. — Животът на ловеца представлява незаменима тренировка за дробовете. Синът ми не знае много-много другите работи, макар че е прочитал сегиз-тогиз някоя книга и разни там поезии. Той си е чисто и просто дете на природата, ще разбереш, щом го зърнеш. Има в себе си от старата ирландска сила. Понякога, както се захласва, ми се струва, че вярва във феи и тем подобни. Ако има някой да обича природата, това е той, а от градовете се страхува. Чел е за тях, но най-голямото селище, в което е ходил някога, е Дийр Лик. Не му харесали многото хора и се изказа, че ще му е все едно, ако градовете бъдат премахнати. Това беше преди две години — когато за пръв и последен път видя локомотив и влак с вагони.
Понякога си мисля: сбърках аз, дето го отгледах сред природата. Но това му даде пък здраве и издръжливост, и сила на бизон. Никое градско чедо не може да се мери с него. Готов съм да допусна,
че Джефрис в разцвета си би създал на момчето малко грижи, ала само малко. Пат би го пречупил като сламка. А наглед — да не му се надяваш. Това е безкрайното чудо я — изглежда само хубаво младо здравеняче, пък качеството на мускулите му, виж, то е различно. Ала почакай само да го видиш, това е.
А интересно какво харесва това момче на букетчетата, малките полянки, борова горичка с луната отгоре, ветровитите залези или изгрева от върха на Голата скала. И го влече страшно да рисува разни картини и да декламира „Луцифер и нощта“ от книгите със стихове, дето му ги даде червенокосата учителка. Но това е само от младостта му. Ще улегне в бокса, веднъж само да го насочим, но внимавай да не го налегне мрачното настроение в самото начало, когато ще трябва да заживее в града.
Едно му е добро: от жените се бои. Години още няма да го вълнуват. Не може да се пречупи, да проумее тези същества. Пък и дяволски малко е виждал от тях. Учителката от Самсоновата поляна му натъпка главата с тия поезии. Тя беше хлътнала до уши по него, а то хич се не сеща. С огнена коса момиче беше тя — не планинско момиче, а от равнините — и с времето започна доста да се отчайва и както се мъкнеше по него, беше безсрамие. И какво, мислиш, направи момчето, като подразбра? Изплаши се като див заек. Взе одеяла и патрони и замина да обикаля високите гори. Цял месец не го видяха очите ми, после се промъкна у дома една вечер по тъмно и сутринта пак изчезна. Не пожела поне да погледне писмата й. Изгори ги, казва, и аз ги изгорих. Два пъти идва тя с конче чак от Самшновата поляна и ми стана жал за младото създание. Беше просто жадна за момчето, по лицето й се виждаше. А като минаха три месеца, напусна училището и се върна в своя край. И чак тогава момчето се прибра да живее пак у дома, в хижата.
Жените са били съсипия за мнозина добри боксьори, но за него няма да бъдат. Той поруменява като момиче, само някоя фуста да го погледне втори път или да се зазяпа по-дълго първия. А всички го зяпат. Но когато се бие, леле мале, когато се бие!
Старата дива ирландска кръв — тя е, дето закипява в него и тласка ония ми ти юмруци. Не че губи хладния си разсъдък — на това не се и надявай. Аз в най-добрата си форма не съм бил хладнокръвен като него. Допускам, че този мой гняв ми донесе нещастията. Но момчето е ледена планина, айсберг. Едновременно огън и лед, наелектризиран проводник в хладилник.
Стъбнър вече задрямваше, но бъбренето на стареца го стресна. Той се заслуша в просъница.
— Мъж направих от него, ей богу! Истински мъж — с двата му пестника, с двата му прави крака и със зорките му очи. Познавам бокса, в главата ми е и съм вървял в крак с времето и с новите промени. Ще кажеш — ниската стойка! Разбира се, той познава всички стилове и пестене на силите. Никога не се помества два сантима, ако един и половина стигат. А като поиска, може да скача като мъжко кенгуру. В близкия бой ли? Почакай да го видиш. По-добър е, отколкото в боя от разстояние, като нищо би могъл да излезе на Питър Джаксън и да задмине във финта с краката дори Корбит в най-добрата му форма. Казвам ти, научих го на всичко до последния трик, а той подобри и това., което научи. Просто е гений в бокса. А в планината колкото щеш здравеняци, с които да си мери силите. Аз му показах тънкостите, а те го научиха на бъхтенето. У тях — нито страх, нито нежности. Ревящи бици и огромни мечки стръвници — това са те, когато се касае да те стегнат в клинч или да бъхтят безмилостно в атаките. А той си играе с тях. Чуваш ли ме, човече, играе си с тях, както ти и аз бихме си играли с малки паленца. Стъбнър пак беше заспал, но се събуди от гласа на стареца, който бъбреше: