— Няма да мине много време, Пат, момчето ми, и ще чета във вестниците за тебе. Щеше ми се да дойда с вас, но комай ще си остана в планината до края на живота.
После, като дръпна менажера, настрана, старият го подхвана почти свирепо:
— Запомни какво съм ти повтарял толкова пъти. Момчето е чисто и е честно. Нищо не знае за покварата в бокса. Всичко за нея съм крил от него, разбра ли? Той не знае дори значението на думата „сделка“. От бокса той познава само смелостта, романтиката, славата и аз му го втълпих в главата с разкази за стари герои на ринга, макар че, кой знае защо, това не го запали твърде много. Слушай, човече, казвам ти, че съм изрязвал от вестниците колоните за бокса, за да не ги чете — а той мислеше, че ми трябват за албума. Той не знае боксьор да се е договарял предварително за резултата или да се е отказвал от боя. Така че да не си го забъркал в нещо нередно. Недей предизвиква отвращение у момчето. Затова сложих условието за невалидността на договора: при първото мошеничество той се разваля от само себе си. Да няма предварително делене на парите, да няма тайни уговорки с хората от кинематографията за гарантирано разстояние. Пари ще има, колкото щете; и за двама ви. Обаче ще действуваш честно, ако не, всичко ще загубиш. Разбра ли?
— А ти каквото и да правиш, пази се от жените — беше съветът на стария Пат за раздяла, докато синът му, вече на коня, почтително придържаше поводите, за да го изслуша. — Жените са смърт и
гибел, а ти каквото и да правиш, пази се от жените.
Но когато намериш истинската, единствената, дръж се здраво за нея. Тя ще бъде по-ценна и от слава, и от пари. Но първо се увери и щом бъдеш сигурен, не я оставяй да ти се изплъзне от пръстите. Сграбчи я с двете си ръце и се дръж за нея, дръж се, ако ще целият свят да се провали вдън земя. Да, Пат, момчето ми, добрата жена… си е добра жена. Това е първата и последната ми дума.
— това беше последният съвет, който даде стария Пат на раздяла.
III
Неприятностите на Сам Стъбнър започнаха с пристигането в Сан Франциско. Не че младият Пат стана раздразнителен и мрачен, както се беше опасявал баща му. Напротив, той беше чудно приветлив и кротък. Все пак тъгуваше за любимите си планини. Освен това изпитваше силен ужас от големия град, макар че се движеше сред уличния рев с невъзмутимото спокойствие на червенокож индианец.
— Аз дойдох тук, за да се боксирам — съобщи той на края на първата седмица. — Къде е Джим Ханфорд?
Стъбнър подсвирна.
— Велик шампион като него няма и да те погледне — отговори той. — Ще ти каже: „Я върви първо да си създадеш име.“
— Аз мога да го бия.
— Но публиката не знае това. Ако го биеш, би станал световен шампион, а никой от първата среща не е ставал шампион.
— Аз мога.
— Но на публиката това не е известно, Пат. Никой няма да дойде да те види как се биеш. А тълпата е, която носи парите и големите печалби. Затова Джим Ханфорд няма и секунда да се занимава с тебе. Никаква облага няма да има той от това. Пък точно сега печели три хиляди долара седмично, с договор за двадесет и пет седмици. Да не мислиш, че ще остави тази работа, за да излезе на мач с човек, за когото никой нищо не е чувал. Ти първо
трябва да направиш нещо, да си създадеш биография. Трябва да започнеш с местните дребни тромавци, дето никой не ги познава, като Късия Колинс, Буйния Кели и Летящия холандец. Като отстраниш тях, значи, че си се изкачил едва на първото стъпало от стълбата. Но след това ще летиш нагоре като балон.
— С тези тримата, дето ги споменахте, ще се бия последователно в един и същи мач — реши Пат. — Уредете срещата по този начин!
Стъбнър се изсмя.
— Какво има? Не вярвате, че мога да се справя с тях ли?
— Зная, че можеш — увери го Стъбнър. — Но не може да се уреди така. Ще трябва Да се срещнеш с тях поотделно. И после не забравяй, че аз познавам бокса и аз съм ти менажерът. Тази работа трябва да се изпипа постепенно и аз съм този, който знае как. Ако ни провърви, за две-три години може да стигнеш върха и да станеш шампион с куп пари.
При тази перспектива Пат въздъхна, после веднага просия.
— И след това ще мога да се оттегля и да се върна у дома при стария — каза той.
Стъбнър се готвеше да отговори, но се въздържа. Колкото и да беше чудноват този кандидат за шампион, Сам беше уверен, че когато стигне върха, той ще излезе твърде подобен на всички негови предшественици. Освен това две години не бяха малко време, а дотогава предстоеше много работа.
Когато Пат започна да се Мотае из квартирата си от скука, да чете безкрайни книги с поезия и романи, заети от обществената библиотека, Стъбнър го прати да живее в едно ранчо на отсрещния бряг на залива, под зоркото око на Спайдър Уолш. След седмица Спайдър съобщи под секрет, че полека работа от тази няма. .Повереният му субект от сутрин до вечер скитал из планините, шибал с въдицата потоците за пъстърва, срелял по яребици и зайци и преследвал един силен елен самец, прочут с това, че беше оцелял: десетилетия въпреки ловните хайки. Отайдър’ станал ленив и затлъстял, докато питомецът му се поддържал във форма.