За първи и последен път в боксьорската кариера на Пат го издебнаха неподготвен. Всъщност той отстъпи настрана, за да пропусне залитналия човек. Както се олюляваше, Сосо ненадейно замахна с дясната ръка,. Ударът му попадна право в челюстта на Пат с такава сила, че зъбите му изтракаха. От публиката се изтръгна силен, възторжен рев. Но Пат не чуваше. Той виждаше пред себе си само Сосо, ухилен и предизвикателен, и съвсем не „гроги“. Пат чувствуваше болка от удара, но много повечето разяри измамата. Цялата някогашна ярост на
баща му кипна в него. Той тръсна глава, сякаш за да се отърве от болката, и зае стойка пред противника си. Останалото трая само секунда. С лъжлив напад Пат го накара да се разкрие, стовари левия си юмрук в слънчевото му сплитане и почти едновременно изхвърли десния право към челюстта му.; Този удар попадна в устата на Сосо, когато тялото му летеше във въздуха и още не беше тупнало на пода. Лекарите на клуба се мъчиха половин час да го свестят. След това зашиха устата му с единадесет шева и го откараха с линейка.
— Съжалявам — каза Пат на менажера си, — май че загубих самообладание. Такова нещо вече няма да повторя на ринга. Татко винаги ме е предупреждавал да се пазя от това. Казваше, че не една среща е загубил поради избухливостта си. Не съм допускал, че мога така да загубя самообладание,, но сега, когато разбрах, вече ще съумея да го
запазвам. .
И Стъбнър му повярва. Беше вече стигнал до положение да вярва и в най-невероятното за младия си възпитаник.
— Ти няма защо да избухваш — каза той, — толкова сигурно владееш противника си при всяко
положение.
— Във всяка секунда и сантиметър от боя —
потвърди Пат.
— И можеш да го свалиш винаги, когато поискаш, нали?
— Разбира се, че мога. Не искам да се хваля, но просто сякаш имам вродена способност. Очите ми посочват пробива, който сръчността ми знае как да извърши, а чувството за време и разстояние у мене е втора природа. Татко го наричаше талант, но аз мислех, че ме ласкае. Сега, след като излязох срещу тези хора, разбирам, че е бил прав. Той казваше, че имам пълно съчетание между ума и мускулите.
— Във всяка секунда и сантиметър от боя — повтори замечтано Стъбнър.
Пат кимна, а Стъбнър, вярвайки му напълно, видя в мечтите си такива златни перспективи, че старият Пат, ако се научеше, би станал от гроба.
— Значи не забравяй, че сме длъжни да дадем
на публиката зрелище, достойно за парите й — каза Сам. — Ще решаваме помежду си колко рунда да трае всяка среща. Сега следващият ти мач ще бъде с Летящия холандец. Остави го да издържи, да речем, пълни петнадесет рунда и го свали в последния. Това ще ти даде същевременно възможност да покажеш на какво си способен.
— Добре, Сам — беше отговорът.
— За теб ще бъде изпитание — предупреди го Стъбнър. — Може да не успееш да го нокаутираш в последния рунд.
— Слушай какво ще ти кажа — отвърна Пат и вдигна томче стихове от Лонгфелоу, като помълча, за да придаде повече тежест на обещанието си. — Ако не го сваля, никога вече няма да чета поезия, а това за мен не е малко.
— Зная, зная — заяви ликуващ менажерът му, — макар че не мога да разбера какво намираш в нея.
Пат въздъхна, но не отговори. През целия си живот беше срещнал едно-единствено същество, което да обича поезия, и то беше червенокосата учителка, от която се подплаши, та избяга в гората.
V
— Къде отиваш? — запита; учудено Стъбнър, като погледна часовника си.
Пат, хванал вече дръжката на вратата, спря и се обърна.
— В Академията на науките — каза той. — Довечера един професор ще чете лекция за Браунинг, а Браунинг е такъв поет, че за да го разбереш, трябва помощ. Понякога си мисля: би трябвало да ходя на вечерно училище.
— Господи боже мой! — ужаси се менажерът. — Та ти довечера излизаш срещу Летящия холандец.
— Това зная. Но на ринга няма да изляза нито минута преди девет и половина или десет без четвърт. Лекцията свършва в девет и петнадесет. Ако искаш, за по-сигурно мини да ме вземеш с колата си.
Стъбнър вдигна безпомощно рамене.
— Не бой се, няма страшно — успокои го Пат. — Баща ми все разправяше, че боксьорът се чувствува най-зле в часовете преди мача и че много поражения се дължат на нервно сътресение тъкмо тогава, когато няма друго какво да правиш, освен да мислиш какво ще стане и да се тревожиш. А виж, за мен в това отношение няма защо да се безпокоиш. Трябва да си доволен, че мога да ида да слушам лекция.
И същата вечер, докато гледаше боя — петнадесет блестящи рунда, — Стъбнър неведнъж се усмихваше при мисълта какво биха.казали любителите на бокса, ако знаеха, че този великолепен млад боксьор е дошъл на ринга направо от лекция за Браунинг.