— Помоли я да почака.
— Разбира се, Бела.
— И, Талес, докато чака, не й позволявай да изпраща поща, да записва коментари, да се рови, анализира и общува в мрежата. Поднеси й кафе и й отвлечи вниманието с нещо.
— Разбрано, Бела. Всъщност…
— Да?
— Остава малко повече от час до главния удар. До Големия шамар. Или, по-точно, докато докладът стигне до нас.
Не беше необходимо да й го напомня. Големият шамар, последната надежда на човечеството срещу К-бомбата и вероятно краят на живота на дъщеря й.
— Да, Талес, зная. Продължи.
Застиналото изображение на Една се раздвижи.
След като бе прекарал двайсет и четири минути в полет през Слънчевата система, гласът на Една зазвуча отново в кабинета на Бела в Маунт Уедър. Талес своевременно показваше изображения, съответстващи на думите й, снимки, направени от различни кораби и наблюдателни сонди.
Ето я К-бомбата, призрачна капка от размазана слънчева светлина, увиснала над бюрото на Бела. Тъкмо в този момент прекосяваше астероидния пояс — наречен от флотата А-линия — и тя виждаше блещукащите в далечината скални късове, увеличени и осветени заради нея. Имаше нещо зловещо и заплашително в тази картина — шест години от деня, в който бяха засекли този чуждоземен обект край луните на Сатурн, а ето че вече беше сред астероидите, почти в задния двор на човечеството. К-бомбата бе тук, в човешкия космос. И точно след шест месеца — по Коледа на 2070-а — К-бомбата щеше да се срещне със Земята.
Но прекосяването на астероидния пояс даваше на човечеството още една възможност.
Една говореше за досегашните неуспешни опити. Талес показваше картини от ядрени атаки, срещнали непробиваемата обшивка на бомбата, за кораби, пилотирани или автоматични, снабдени с енергийни оръжия, лъчеви заряди и лазери, дори цели реки от камъни, изстреляни от един астероид, на който имаше ускорител, използван като електромагнитен катапулт.
— Все едно да хвърляш грах по слон — бе коментарът на Една. — Всъщност не е точно така. Всеки път, когато ударим това нещо, то губи по малко от своята маса-енергия, в пропорция равна на това, с което се сблъсква. Съвсем микроскопична хапка, но поне не е нищо. Лайла Нийл разработи точен модел на този процес, професор Карел ще те запознае с него. Едно от следствията от Големия шамар, на което се надяваме, в случай че не успеем да изтръгнем това нещо от релсите, е да докажем правилността на този модел. Но както и да е, скоро предстои да разберем. Що се отнася до „гюлето“, засега влекачът си върши работата добре. Всички системи са в оптимален режим и отклонението на „гюлето“ съответства на прогнозираното… — С тих, професионален глас Една довърши доклада за режима на готовност на оръжието.
След като приключи, тя се усмихна. Изглеждаше изненадващо млада.
— Аз съм добре, естествено. Е, след близо година в тази кутия ми се ще да подишам малко свеж въздух. А пък ако искаш да дадеш кратко определение на „идиот“, използвай „Джон Метернес“. Добре че поне още не сме си прегризали гърлата. „Освободител“ се справя добре, като се има предвид, че това е първият му полет. Мамо, струва ми се, че уцелихме с тази технология. Не че ще е голямо успокоение, ако не успеем да отклоним К-бомбата, защото тогава вече здравата ще сме го загазили… Другите членове на екипажа се справят отлично. Предполагам, че това е един вид изпитателен полет за флота. В момента чакаме началото на представлението и май долу тече някаква църковна церемония по открита линия. За онези, които биха искали да кажат последните си молитви до Дева Мария от Лорето, покровителката на авиаторите. Космическите също ни съдействат, главно чрез организиране на предпазни кордони и с други мерки. Ясно е обаче, че главната роля се пада на нас… Шейсет минути до началото, мамо. Ще ти се обадя веднага след Шамара. Обичам те. Край на връзката.
Бела разполагаше с време за съвсем кратък отговор, който щеше да стигне до Една само минути преди удара.
— И аз те обичам — успя да промълви. — Зная, че ще изпълниш дълга си, както си правила винаги. — Осъзнаваше с ужас, че това може да са последните думи, които Една ще чуе, и че през следващия час може да изгуби дъщеря си, както нещастната разгневена Каси Дъфлот бе изгубила съпруга си. Но не знаеше какво друго да добави. — Край на връзката. Талес, затвори линията.
Холографският дисплей изчезна, остана само голото бюро и хронометърът, отброяващ времето до Големия шамар и още по-важния момент, в който новината щеше да стигне до Земята.