— И къде са тези други? Затворени някъде?
Всъщност това беше самата истина, поне за някои от тях, в специален интернат в Море на Москва, на обратната страна на Луната.
— Не всички.
Каси сгъна екрана и се надигна, лицето й бе изопнато.
— Няма да ме уплашите — заяви тя тихо.
— Убедена съм, че е така. Но, Каси… седни, ако обичаш. Този кабинет е оборудван с всякакви машинки, готови да реагират при намек за заплаха срещу мен. Не са достатъчно умни, за да разчитат винаги правилно езика на тялото.
Каси се подчини, но не сваляше втренчен поглед от лицето на Бела.
— Космически оръжейни системи — каза сухо. — Върху това работеше мъжът ми, нали?
После заговори за намеци, откъслечни думи, улики, събрани от привърженици на Теорията за конспирацията, за ловци на феномени, страдащи от различни степени на мнителност и параноя. За хора, видели димните дири от дюзите на кораб, прекосяващ небето с невероятна скорост. „Освободител“, разбира се. Бяха видели и друг един съд, бавен, тромав и масивен, който се движел из астероидния пояс, като оставял същата диря. Това със сигурност беше влекачът, подготвящ терена за Големия шамар. И всички тези кораби били прикрити… но пък стелт-щитовете не са съвършени.
— И какво според теб значи всичко това? — попита Бела.
— Че нещо се задава — отвърна Каси. — Може би втора Слънчева буря. И че правителствата се готвят да избягат, заедно със семействата си, на борда на ново поколение свръхбързи кораби. Това е всеобщо мнение, всеобщо подозрение, бих казала.
Бела я изгледа потресена.
— Хората наистина ли имат толкова лошо мнение за правителствата, че могат да вярват в подобни неща?
— Но те не знаят нищо. Бела, тъкмо в това е проблемът. Живеем в епохата след Слънчевата буря. Може би е разумно да си параноичен. — Каси прибра екрана. — Бела, тръгнах по този път не заради мъжа ми или заради самата мен, а в името на моите деца. Мисля, че вие криете нещо — нещо чудовищно, което е в състояние да промени бъдещето ни. А те имат право да знаят за него. Вие нямате право да го пазите в тайна от тях.
Време беше Бела да реши какво да прави с тази жена. Всъщност Каси не беше престъпничка. По-скоро бе човек, който Бела бе призвана да защитава.
— Виж, Каси — почна тя. — Събрала си отделни късчета от пъзела. Но си ги сглобила в погрешна картина. Не бих искала да ти се случи нищо лошо, но от друга страна не искам и ти да направиш нещо, което не е редно. А като разпространяваш подобни теории, можеш да навредиш сериозно. Ето защо мисля да ти се доверя — не само лично, а да ти доверя и тайните на Съвета. И когато узнаеш това, което зная аз, можеш сама да решиш как да постъпиш с информацията. Съгласна ли си?
Каси се замисли.
— Да, Бела, това е напълно справедливо. — Изглеждаше нетърпелива и развълнувана. И малко уплашена.
Бела погледна часовника на стената. Трийсет минути до доклада за това как е протекъл експериментът с Големия шамар. Точно в момента на двайсет и осем светлинни минути оттук се разиграваше ужасяваща драма.
Тя прогони тази мисъл.
— Да започнем с „Освободител“ — рече. — Дело на покойния ти съпруг. Талес, ако обичаш, подай картина.
Разговаряха за „Освободител“. И за К-бомбата, която той следваше от месеци.
А след това Бела показа на Каси последната надежда на Боб Пакстън.
— Това е най-обикновен астероид, който се носи из пояса — обясни й. — Има си номер в нашите каталози и този, който пръв е кацнал с изследователска сонда на повърхността, вероятно го е нарекъл по някакъв начин. Ние го наричаме просто „гюлето“. А това пък е корабът, чиято диря са забелязали вашите фанатични привърженици на теориите за конспирация.
— Нека не ги наричаме така — промърмори недоволно Каси и се наведе напред, за да погледне отблизо. — Астероид като астероид. Скала със сребърна мрежа около нея.
Всъщност горе-долу това представляваше влекачът — малък астероид, много по-дребен от летящата планина, наречена „гюлето“. Скалата бе облечена в мрежа от сребристи нанотръбички, към чиято повърхност бе прикрепен антиматериен двигател.
— Използвахме един от експерименталните двигатели от корабостроителницата на Троянската база. Не е преминал всички изпитания, но става за тази работа.
Каси най-сетне започна да схваща.
— Използвате го, за да насочва големия астероид, „гюлето“.