— Да — с гравитация. Оказа се невероятно трудно да отклониш един астероид…
Промяната в орбитата на астероидите бе проблем, с който учените се занимаваха вече повече от век, тъй като отдавна се знаеше, че съществуват астероиди, които пресичат пътя на Земята и статистически е възможно да се сблъскат с планетата.
Да се разруши космическо тяло с подобни размери не беше никак лесна работа. Много по-лесно би било да се отклони от следвания маршрут, като се използва например ядрено оръжие. Или ако се прикрепи към него двигател, който да го тласка. А също и светлинно платно, а може би даже беше достатъчно да се боядиса в сребристо или да се опакова във фолио и тогава натискът на слънчевата светлина щеше да свърши работа. Подобни методи биха могли да предизвикат съвсем минимално ускорение, но ако бъдат приложени навреме, би трябвало да окажат нужното влияние. Но в процеса на постепенно колонизиране на астероидния пояс всички тези методи бяха изпробвани и всичките се бяха провалили — в една или друга степен. Проблемът бе в това, че много от по-големите астероиди не бяха солидни тела, а купчини от по-малки отломъци, стегнати в хлабава гравитационна примка — освен това притежаваха и собствено въртене. Опитай се да ги тласнеш или да ги взривиш и те ще се разпаднат в дъжд от по-дребни тела, смъртоносно опасни и трудни за контролиране.
Поради което бе възникнала и идеята за гравитационния влекач. Разполагаме малък астероид до големия. После го тласкаме лекичко встрани. И тогава гравитационното му поле повлича след себе си големия батко.
— Идеята, предполагам, ти е ясна — рече Бела. — Достатъчно е да упражняваш постоянен натиск върху малкия астероид, за да избягва гравитационното поле на големия и същевременно да остава свързан с него, както подобава на всеки истински влекач. И целта постепенно ще се отмести от следвания път. Единственият рисков момент е да се ориентират отходните газове на двигателя така, че да не попадат върху повърхността на астероида.
Каси кимна малко нетърпеливо.
— Разбрах всичко. Значи вие променихте орбитата на тази скала, на „гюлето“…
— Така, че да се сблъска с К-бомбата. Бомбата и „гюлето“ следват коренно различни траектории, ударът ще е бърз, придружен с отделяне на огромно количество енергия.
— Кога ще стане това?
— Всъщност — произнесе тихо Талес, — то вече е станало, преди половин час. Две минути до пристигането на доклада, Бела.
Изображенията на влекача и „гюлето“ изчезнаха от екрана и се смениха с образа на К-бомбата, тази зловеща сфера, видима само чрез отразената звездна светлина, носеща се сред облак от кадифе над бюрото на Бела. Зад нея едва се различаваше миниатюрният космически кораб.
Каси веднага осъзна какво вижда. Нужни й бяха няколко секунди, за да се съвземе от изненадата.
— Това ще се случи сега — произнесе тя с изцъклени очи. — Сблъсъкът. Дъщеря ти е там, в онзи невидим боен кораб, за да наблюдава отблизо. И ти ме покани в момент като този?
Гласът на Бела беше малко напрегнат.
— Ще ти призная, че се нуждаех от нещо, с което да занимавам ума си. Пък и исках да видя каква ще е твоята реакция.
— Трийсет секунди, Бела.
— Благодаря, Талес. Виждаш ли, Каси…
— Не. Не казвай нищо повече. — Каси се наведе импулсивно напред и улови Бела за ръката. На свой ред Бела я стисна развълнувано.
На екрана бомбата и нейният ескорт висяха мълчаливо в космоса, като украшения.
Нещо се появи в левия край. Размазано петно, сиво-бяла резка, твърде бърза, за да могат да се различат подробности. Ударът предизвика ярък блясък, който изпълни виртуалния къс космос със светлина.
След това проекцията изпращя и се стопи.
Бюрото на Бела бълваше разгъващи се текстови доклади и бърборещи глави, всички докладващи за различни аспекти на сблъсъка. Имаше обаждания от Земята и колониите на космическите: настояваха да узнаят какво се е случило в астероидния пояс — експлозията бе достатъчно ярка, за да се наблюдава с просто око в нощното небе над Земята, както и навсякъде из Слънчевата система.
Бела посочи с пръст две от главите — на Една и след това на Боб Пакстън.
— … само да повторя, мамо, корабът е невредим, намирахме се на достатъчно разстояние, за да избегнем ударите на отломките. Невероятна гледка, нажежени до бяло скали, които хвърчат по права линия във всички посоки! Събрахме отлична информация. Изглежда, прогнозите на Лайла относно предполагаемата загуба на маса-енергия от К-бомбата ще бъдат потвърдени. Но…