— К-бомба — заяви Алексей. — С мощност, съответстваща на масата на Марс. И насочена право срещу северния полюс. Такъв ще е резултатът. Но защо, в името на Сол? Защо е трябвало да удрят Марс, а не Венера?
— Защото Венера е била безвредна — тросна се Юрий. — Била е воден свят. Дори там да се е появил разум, той е бил скрит на океанското дъно, използвал е метали от геотермалните разломи и прочее. Такава цивилизация просто не излъчва сигнали, които могат да бъдат забелязани отдалече. Пътища, градове.
— За разлика от марсианците — обади се Мира.
И за награда бяха получили един силен, стерилизиращ удар.
Грендъл се надигна развълнувано.
— Струва ми се, че забелязвам елементи от някаква стратегия. Изглежда, целта на Първородните е да потискат развитието на напреднали технологични цивилизации. Но те действат… пестеливо. Ако някоя звездна система стане източник на опасения, първо я удрят със Слънчева буря. Грубо, като замятане с одеяло, но пък евтин начин за стерилизиране на цялата система. Обзалагам се, че ако се заровим по-дълбоко под повърхността, ще открием белези за поне още една Слънчева буря в далечното минало. И след като тя не си е свършила работата, ако светът продължава да поражда опасения, идва ред на „хирургичния“ удар. Както са постъпили с Марс. И както възнамеряват да постъпят със Земята.
— Вярно, че са доста последователни — подхвърли замислено Юрий.
— А ние знаем от Атина и нейния Очевидец, че не сме единствените. Операциите на Първородните не са ограничени от времето или пространството. Пред тях огън поглъща, а зад тях пламък пали; пред тях земята е като градина Едемска, а зад тях като опустошена степ, и за никого няма да има спасение от тях, ако перифразираме пророк Йоил.
Мира повдигна вежди.
— Хайде да не бъдем лицемери. Може би мегафауната на Австралия и Америка е изпитвала същото по отношение на нас.
— Те са като богове — продължи Алексей, все още в апокалиптично настроение. — Може би трябва да ги почитаме.
— По-добре недей — сгълча го сухо Юрий. — Марсианците не са го направили.
— Така е — потвърди Ели, която току-що бе влязла в стаята и разгъваше своя екран. — Марсианците са предпочели да отвърнат с удар. И може би ние също ще можем. — Усмихваше се сред всеобщата мрачна атмосфера.
— Спомняте ли си това? — Тя показа на разгънатия екран познатата серия фигури:
— Накарах няколко анализиращи програми да поработят над него. Накрая всички постигнаха съгласие — и тъкмо навреме — и ми се струва, че уловиха смисъла.
— Да чуем — почти нареди Юрий.
— Погледнете тези фигури. Какво виждате?
Алексей започна да изброява:
— Триъгълник, квадрат, петоъгълник и шестоъгълник.
— По колко страни?
Юрий продължи:
— Три, четири, пет, шест.
— И ако продължим в същата последователност? Какво следва?
— Седем страни. Седмоъгълник. Осем. Осмоъгълник. — Той погледна объркано Мира. — Деветоъгълник?
— Не знам — засмя се Мира.
— И после? — попита Ели.
— Десет страни — продължи Алексей послушно, — единайсет, дванайсет…
— А още по-нататък? Къде свършва тази последователност?
— В безкрая — заяви Мира. — Многоъгълник с безкраен брой страни.
— Който всъщност е?…
— Ами… кръг.
— Ели, кажи ни какво смяташ, че си открила — настоя Юрий.
— Марсианците не са успели да отблъснат своята К-бомба или каквото са използвали срещу тях Първородните. Но струва ми се, че това е символичен запис на постигнатото от тях. Започнали са с това, което са били в състояние да построят — триъгълник, квадрат, все прости фигури. И са екстраполирали. Опрели са се на ограничен брой възможности, за да пленят безкрая. Заловили са Окото, спотайващо се под повърхността, за да наблюдава мига на окончателното разрушение. — Погледна Алексей. — Отправили са предизвикателство към боговете, Алексей.
— Колко вдъхновяващо — изсумтя кисело Грендъл. — Но в края на краищата марсианците са били унищожени. Жалко, че не са тук, за да ги помолим за помощ.
— Но те са тук — възрази Ели.
Всички се извърнаха към нея.
Умът на Мира заработи на бързи обороти.
— Тя е права. Ако имаше начин да пратим съобщение, не на нашия Марс, а на този от Мир? Само че там няма космически кораби.