— … на сигнали е невъзможно. Трябва да нарисуваме знаци, достатъчно големи, за да се виждат от космоса… Бялото лице на ледената шапка ще е нашето платно… изкопайте канавки с дължина стотици мили, изрисувайте тези знаци право върху леда… напълнете ги с дърва или нефт, ако имате достатъчно. И после ги запалете… Нощем ще се вижда светлината, денем — димът от пожара… Проклетите марсианци трябва да са слепци, за да не ги забележат…
Райс кимна на Бисиса.
— Ясно ли е какво трябва да се прави?
— Стига да разполагаме с достатъчно работна ръка.
— По дяволите, стадо мамути с плугове ще свърши тази работа за по-малко от месец!
— Мамути, които помагат да се нарисуват сигнали до Марс върху ледената шапка на Северна Америка. — Бисиса поклати глава. — При всеки друг случай би ми се сторило невероятно. И още нещо, господин кмете. Не палете огньовете, преди да сме сигурни, че трябва да го направим. Ще разговарям с моите хора, трябва да го обсъдим… Това е твърде драстична мярка, за да се предприема с лека ръка.
Той бавно кимна.
— Съгласен. Друго има ли?
— Не. Сигнали, издълбани в леда. Разбира се, това е единственият начин. Трябваше да се сетя и сама.
— Ама не можахте — захили се Райс и дръпна от пурата. — Затова пък той се сети. Затова е този, който е. Благодаря ви — каза той в слушалката. — Още веднъж ни спасихте задниците, сър. Страхотно се справихте. Много ви благодаря, господин Едисон. — И затвори. — Магьосникът от Менло Парк! Какъв човек, ей!
49: На синхронна орбита
„Освободител“ излезе на синхронна орбита над Марс. Либи го ориентира така, че през люка под краката на Една да се вижда планетата.
Една бе излизала на геосинхронна орбита — над Земята. Нещата сега не бяха по-различни: от синхронна орбита Марс изглеждаше почти колкото Земята — планета с размерите на бейзболна топка, увиснала някъде под краката й. Но тук слънчевата светлина бе много по-слаба и Марс бе по-тъмен от Земята — бе като сбръчкан охрен плод, сравнен с живописните земни цветове. Виждаше се половината от планетата и Една различаваше светлинните отблясъци на Порт Лоуел, почти на ръба на терминаторната линия и точно под „Освободител“.
— Не мога да повярвам, че сме тук.
— Аз пък не мога да повярвам защо сме тук — изсумтя Джон Метернес.
И въпреки това бяха тук. Бяха оставили след себе си диря от антиматерия, която се проточваше през половината Слънчева система. „Освободител“ бе излязъл на орбита над Марс с изключен стелт-режим. Една се питаше колко ли марсиански очи са вперени сега в небето и се взират в новата и най-ярка светлина в зенита. Можеше само да се надяват, че страховитият вид на „Освободител“ ще е достатъчен, за да получат от марсианците това, заради което бяха дошли.
Отекна мелодичен сигнал, показващ, че са получили съобщение.
Джон погледна таблото.
— Противовирусната защита се е задействала.
Щеше да е истинска катастрофа, след като прекоси половин система, корабът да бъде засегнат от софтуерен вирус, пристигнал с приветствието на домакините.
— Пусни ги — произнесе предпазливо Една.
Пред Една изплува холографска глава — млада усмихната жена с приятно лице. Изглеждаше й смътно позната.
— „Освободител“, тук Лоуел. Добро утро.
— Лоуел, тук „Освободител“ — отвърна Една. — Да, добро утро, виждаме вашата зора. Красива гледка. Тук флотски крайцер „Освободител“, регистрация CC-1-147…
— Знаем кои сте. Видяхме ви, докато се приближавахте.
— Лицето ви ми е познато — обади се Джон Метернес. — Ъмфравил. Пола, нали? Дъщерята на героинята.
— Водя кротък живот — отвърна малко начумерено момичето.
Една кимна.
— Пола, ние всички се надяваме днешният ден да е кротък.
— И ние също. Но това зависи от вас, нали?
— Така ли? — Една се наведе напред и си придаде властен вид. — Пола, вие и хората, от чието име говорите, знаят защо сме тук.
— Бисиса Дът не е в Порт Лоуел.
— Нищо няма да й направим. Искаме само да я върнем на Земята, за да я разпитат. От полза на всички ни е да работим заедно. И на Бисиса също.
— Бисиса Дът не е в Порт Лоуел.
Една заговори неохотно:
— Разрешено ми е да използвам сила. Нещо повече, наредено ми е да го направя, за да реша този проблем. Помисли си какво може да означава това, Пола. Първото враждебно действие между Земята и колониите на космическите. Не е хубаво да създаваме прецедент, нали?