— За Бога, Ели — възрази Юрий, — трябва да разполагаме поне с някакви предположения за това как биха реагирали марсианците.
Ели работеше вече няколко седмици върху прогнозата за ответната реакция на К-бомбата на сигнала на Бисиса. Винаги се ядосваше, когато я отвличаха от работата й, и изражението й в този момент напомни на Мира за дните, когато живееше с Юджийн.
— Анализът още не е завършен…
— Няма време! — викна ядосано Юрий. — С какво разполагаш?
Тя го гледа нацупено няколко дълги секунди. След това хвърли сгъваемия екран на масата. На него се виждаха логически дървета, които се разклоняваха и сливаха.
— Всичко това са само предположения — предположения за поведението на чуждоземна раса. Но като се има предвид съпротивата, която са оказали в миналото на Първородните…
— Ели. Просто ни кажи.
— Добре, ето заключението. Почти няма значение какво ще направят марсианците. Защото ако действат по какъвто и да било начин срещу което и да е от Очите, останали в техните времеви отрязъци — а вие знаете, че според нашите хипотези всички Очи са свързани и вероятно са триизмерно проявление на един-единствен предмет от по-горно измерение — възможно е дори Окото да е само едно… известно ви е също, че Очите са в състояние да преодоляват бариерата между нашата вселена и тази на Мир…
— Да, да — прекъсна я нетърпеливо Юрий.
— Това ще провокира реакция при Окото в Изкопа. Нашето Око. И почти със сигурност — ето, погледнете сливането на логическите дървета тук — ще подтикне към реакция К-бомбата. Тя без съмнение ще узнае за предприемането на силови действия срещу единствения друг образец от технологията на Първородните в нашата Слънчева система и тогава…
— Какво тогава? Казвай де! Как ще реагира К-бомбата?
— Ще се отклони от курса си към Земята — отвърна Ели. — И ще се насочи към активираното Око. Тук. На Марс.
Грендъл я погледна слисано.
— И Земята ще бъде спасена?
— О, да.
— За Ели последният отговор, изглежда, се разбираше от само себе си. Но имаше още един неизяснен въпрос.
— Какво тогава да предам на майка ми? — попита Мира.
— Ами… мисля, че… — Грендъл се поколеба.
— Почакайте.
Във въздуха завибрира нов глас.
Мира вдигна глава.
— Атина?
— Местен аватар, прехвърлен в системата на станцията. Атина е на „Циклопите“. Ели, стигнах до същото заключение като теб относно действията на марсианците, както и за възможната реакция на оръжието на Първородните. Това не е решение, което трябва да вземате сами, нито аз, нито който и да било друг индивид. Подготвих изявление. Настроено е така, че въпреки разликата в дистанцията да достигне едновременно Земята, Марс, Луната и астероидния пояс. Вече е на път. Сега от вас се иска да се свържете с кораба.
Юрий се ококори.
— С „Освободител“? Защо?
— Ще са необходими петнайсет минути, за да може съобщението да стигне до всяка точка. Съмнявам се, че разполагате с толкова време.
— И трябва да го спечелим. — Алексей кимна и се ухили на Юрий. — Хайде, великане, можем да се справим. Кажи, че ще им дадеш каквото искат. Кажи им, че Бисиса е в тоалетната и просто трябва да почакат малко. Кажи им каквото и да е!
Юрий го изгледа навъсено. После затрака с пръсти по екрана.
— Ханс. Свържи ме с кораба. „Освободител“, тук „Уелс“…
За Мира петнайсетте минути, които последваха, бяха най-дългите в живота й.
— Говори Атина. Обръщам се към цялото човечество на Земята, Луната, Марс и отвъд. — Отброи точно пет секунди. — Сигурно ме помните. Аз съм, или бях, умът на щита. Работихме заедно по време на бурята. Крия се, откакто се върнах в Слънчевата система. Оказа се, че съм се появила в епоха на разделение, с много тайни помежду ни, между правителствата и гражданите, между отделни фракции на населението. Но сега е време да се сложи край на тези тайни. Нужно е всички заедно да вземем решение. Пригответе се за прехвърляне…
Боб Пакстън гледаше изумен информацията, която течеше през екрана.
— Божичко! Това електронно сираче ще разкрие всичко пред света! „Освободител“, К-бомбата, целия проклет цирк!