„Което ще е най-доброто за момента“, помисли с облекчение Бела.
— Почти няма надежда, че можем да спрем или отклоним К-бомбата — продължи натъжено Атина. — Опитахме с какво ли не, но не успяхме. Но ние смятаме, че като разговаряме с далечното минало на нашата Слънчева система, бихме могли да спасим нашето бъдеще. Още нищо не е сигурно. Може би ще успеем да спасим Земята. Ала с цената на жертви. Това решение не може да бъде взето от никого от нас — независимо от властта, с която разполага. Нито едно поколение в човешката история не се е изправяло досега пред подобен избор. Изводът се налага от само себе си — тази жертва трябва да е на всички ни. — Атина направи секундна пауза. — Жертвата е Марс.
Грендъл се озърташе с изцъклен поглед.
— Сигурно това е, на което му казват съзряване на расата, нали? Да се изправяш пред подобни решения.
Юрий крачеше прегърбен из стаята.
— Божичко, толкова се ядосах, като научих, че Първородните ще повредят ледените шапки с тяхната Слънчева буря. А сега това. Марс!
А Атина продължаваше:
— Всеки човек в Слънчевата система, съгласен да участва в обсъждането на решението, е добре дошъл. Говорете, както пожелаете. Блог, електронна поща, достатъчно е дори да кажете, каквото мислите, на глас. Някой ще ви чуе, а изкуствените интелекти ще съберат и резюмират мненията ви и ще ги предадат за окончателен анализ. Скоростта на светлината ще забавя обсъждането, но това е неизбежно. Няма да бъдат предприети никакви действия, докато не стигнете до консенсус…
Те всички бяха твърде изтощени, даде си сметка Мира. Всички с изключение на Юрий, който се подхранваше от гнева и възмущението си.
Ели скръсти ръце.
— О, успокой се, Юрий. Какво толкова, ако Марс премине в небитието? Не е ли очевидно? — Мира се опита да я улови за ръката, но тя не спираше. — Свят с няколко милиарда население, истинската люлка на човечеството, срещу… това. Една мъртва планета. Музей, потънал в прах. Нима може да става дума за избор?
Юрий втренчи поглед в нея.
— Колко си безсърдечна, божичко! Тази планета е човешка от онзи първи миг, в който древните хора са я видели в небето. А сега ние ще я разрушим — и ще довършим работата на Първородните? Ще ни смятат за престъпници — дотогава, докато човечеството съществува.
Боб Пакстън тракаше по клавишите.
— Опитваме се да го заглушим, но използват прекалено много линии.
— Така е, когато си имаш работа с мрежата — каза Каси Дъфлот и погледна Бела. — Как се чувстваш?
Бела помисли за миг, после каза:
— Облекчена. Край на тайните, край на лъжите. Каквото и да стане с нас, поне това бреме ми падна от гърба.
— Предполагаме — приключи Атина, — че дванайсет часа ще са достатъчни, но може да удължим този срок, ако бъде необходимо. След това отново ще говоря с вас.
Щом гласът изчезна, Пакстън се надигна, целият зачервен.
— Е, поне млъкна. Бъд Туук винаги е казвал, че от Атина може да се очаква какво ли не, дори когато командваше щита. Хайде на работа. — Показа на Бела последните снимки от повредените космоелеватори. — Прекъснали са нишките на всички.
— Жертви? Щети? — попита Бела и потърка уморено очи.
— Космоелеваторите, разбира се, са извадени от строя. Но горните им секции са отплавали в космоса и екипажите могат да бъдат прибрани по-късно. Долните няколко километра обаче ще изгорят в атмосферата. — На екрана се виждаха изображения на падащи гъвкави колони, дъжд от сребриста изолация. — Това ще струва милиарди — изръмжа Пакстън.
— Добре де — прекъсна го Бела. — Какво може да причини един космоелеватор на повърхността? Той е лек, не е като масивна постройка. По-голямата част от неговата маса, противотежестта, е в космоса. Така че жертвите…
— Може и да няма, ако извадим късмет — призна неохотно Пакстън. — Или ще са минимални.
— От Марс също не постъпват съобщения за човешки жертви — намеси се Каси.
Бела въздъхна облекчено.
— Май ще ни се размине.
Пакстън впи поглед в нея.
— Нима се опитваш да сравняваш нападенията? Госпожо председател, вие сте представител на законно избраните правителства на тази планета. „Освободител“ действа съобразно получените военновременни заповеди. Това е чист тероризъм. Трябва да отговорим. Предлагам „Освободител“ да издуха цялата тази ледена шапка от лицето на Марс и да се приключи с въпроса.