— Не — прекъсна го рязко Бела. — Помисли, Боб! Каква полза от ескалацията?
— Ще бъде отговор на атаките срещу елеваторите. И ще сложи край на това проклето изтичане на секретна информация.
Бела отново разтърка очи.
— Искрено се съмнявам, че ще се получи. Боб, не разбираш ли, всичко се променя. Ще ти отнеме известно време, за да свикнеш с това, но е самата истина. Прати сигнал до „Освободител“. Кажи им да не предприемат нищо до нови заповеди.
— Госпожо председател, с цялото ми уважение, нима смятате да позволите да ви налагат решения?
— През последните няколко минути научих повече, отколкото през месеците, откакто съм на този пост. Може би трябваше да действаме открито от самото начало.
— Така е — обади се Каси. — Може би това е белегът на една зряла култура — когато тайните излизат наяве и за нещата се говори открито.
— Боже Господи! — възкликна Пакстън. — Не мога да повярвам, че чувам подобни глупости. Госпожо председател… Бела… хората ще изпаднат в паника. Бунтове, грабежи. Ще видите. Госпожо Дъфлот, нали затова пазехме всичко в тайна? Защото хората няма да понесат истината!
Каси погледна екрана на стената.
— Струва ми се, че това не отговаря на истината, адмирале. Вече постъпват първите реакции…
Останали сами над марсианския полюс, Една и Джон слушаха смаяни провеждащата се в цялата система дискусия.
— Виж — възкликна Джон и посочи екрана. — Хората не само гласуват как да се постъпи с К-бомбата, но и провеждат мозъчен щурм за всякакви възможни решения. Ето ти нагледна полза от комуникацията и демокрацията. Страхувам се обаче, че други решения просто няма, поне за толкова кратко време.
— Някои от космическите смятат, че бомбата трябва да порази Земята — отбеляза Една. — Защото тя била миналото, а не бъдещето на човечеството. Да се отървем от стария свят.
Джон изсумтя.
— И с него от няколко милиарда души? Да не говорим за всички културни съкровища на човечеството. Струва ми се, че тези ще са малцинство сред космическите. Ето още една тема — за жизнеността на човечеството, в случай че Земята бъде изгубена. „Космическите колонии все още са твърде малобройни. Неголеми, разпръснати, силно уязвими… Може би поне за известно време все още ще ни е нужна Мама“.
— А виж това. — Една посочи дискусия, подхваната от група, която наричаше себе си Комитетът на патриотите. — Дават съвети на майка ми. — Тя зачете: — „Първородните доминират миналото и бъдещето, времето и пространството. Толкова са напреднали, че сравнени с тях…“ — Прелисти нататък. — Да, ето го. „Съществуването на Първородните е обосноваващото начало, около което трябва да бъде построено бъдещето на човечеството. И следователно ние трябва да приемем тяхната напредничава мъдрост“.
Джон направи кисела физиономия.
— Искат да кажат, че щом Първородните са решили да унищожат Земята, ние трябва да го приемем?
— Това е идеята. Защото те знаят какво правят.
— Не виждам как подобна идея би ме вдъхновила. Какво друго има?
В тишината на станция „Уелс“ Атина заговори отново:
— Време е.
Юрий завъртя очи из стаята.
— Тук ли си?
— Току-що прехвърлих нов аватар.
— Още не са минали дванайсет часа.
— Не е необходимо да чакаме повече. Вече имаме консенсус — не е всеобщ, но преобладаващ. Наистина съжалявам — добави безизразно Атина. — Предстои да извършим голямо и ужасяващо престъпление. Но това е отговорност, която трябва да понесем, човечеството и всички негови съюзници.
— Няма друг начин, Юрий — добави Мира. — И ти го знаеш…
— Аз пък няма да си тръгна оттук, каквото и да решите. — Юрий тропна с крак.
— Погледни тази дискусия. — Алексей чукна с пръст по екрана. — Ние сме по-малката сила. Положението е асиметрично. Следователно трябва да се подготвим за асиметрична борба, както е ставало винаги, когато по-малки сили са се изправяли срещу по-големи — още от времето на Александър Велики. Трябва да сме подготвени за жертви, за да можем да отвърнем на удара. Да сме готови да умрем…
— Бъдеще като раса на камикадзета — измърмори Грендъл. — Но ако онези марсианци в другата реалност не отговорят, може би ще сме лишени от каквото и да било бъдеще.
Мира погледна обобщените резултати от дискусиите, изобразени холографски във въздуха и на екраните върху масата. Съдържанието им беше сложно, а посланието еднозначно: „Направете го. Просто го направете“.