Всичко това бе само спектакъл и нищо повече и Бисиса се възхищаваше на Райс и съветниците му, че го бяха организирали по този начин. И за избора на датата. На Мир днес беше четвърти юли — според календарите, изработени от университетските астрономи.
Но този парад в чест на Деня на независимостта бе всъщност окончателното изоставяне на стария Чикаго. Тези хора не бяха празнуващи, а бежанци, и ги очакваше голямо изпитание, дълъг и мъчителен поход през покрайнините на града и на юг, с надеждата да открият своя нов дом отвъд ледовете. Дори сега имаше такива, които отказваха да се присъединят, престъпници и хедонисти, пияници и безделници, както и обикновени граждани, които просто се бяха заинатили и не искаха да изоставят домовете си. Никой не вярваше, че ще преживеят следващата зима.
Поне още известно време тук щеше да има живот. Но днешният ден бележеше края на цивилизования Чикаго. Зад несекващата човешка глъч Бисиса долавяше пукота на настъпващия лед.
Емелайн я отведе при тяхното място в процесията, сред порядъчни граждани, струпани зад първите няколко карети. Строени в каре барабанисти очакваха сигнал за началото, стиснали палките. Бяха с тънки кожени ръкавици.
Бързо откриха Хари и Джошуа. Хари, по-големият син, беглецът от семейството, се бе върнал да помогне на майка си да напусне града. И двамата бяха високи, слаби и мускулести, облечени в кожени дрехи и с лица, намазани с тюленова мас срещу студа. Приличаха на хора, свикнали със суровите условия на този нов свят. С тях, помисли си Бисиса, преходът нямаше да е толкова труден.
Джифорд Окър си проправи път през тълпата към тях. Беше се увил в огромно черно кожено палто и бе нахлузил килнат на една страна цилиндър. Носеше само малка раница, от която се подаваха навити на руло карти.
— Мадам Дът, госпожо Уайт. Радвам се, че ви открих.
— Много сте се натоварили, професоре — подметна игриво Емелайн. — Какви са тези документи?
— Звездни карти — отвърна той с твърд глас. — Истинското съкровище на нашата цивилизация. И няколко книги — о, какъв ужас, че не успяхме да евакуираме библиотеката! С всяка книга, изгубена сред ледовете, си отива и по малко от миналото ни. Що се отнася до личните ми вещи, имам роби носачи, които ще се погрижат за тях. Наричат се стажанти.
Поредната непохватна професорска шега. Бисиса се засмя любезно.
— Мадам Дът, знаете, предполагам, че Джейкъб Райс ви търси. Ще почака, докато процесията потегли. Но иска да отидете при него в каретата. Вече е взел там Абдикадир.
— Така ли? Мислех, че Абдикадир ще е с вас. — Абди бе започнал работа по няколко астрономически изследвания заедно със студентите на Окър.
Професорът поклати глава.
— Кметът винаги получава каквото иска.
— И какво всъщност иска?
Окър повдигна вежда.
— Мисля, че знаете. Да измъкне от вас всичко, което знаете за Александър и неговата империя. Копия от зората на историята и парни двигатели — признавам, че дори аз съм заинтригуван!
Тя се усмихна.
— Той да не мечтае за световно господство?
— Погледнете от негова страна на нещата — рече Окър. — Това е заключителният етап на един грандиозен проект, преместването от стария Чикаго в новия, дело, погълнало енергията му за много години. Джейкъб Райс все още е млад мъж, ентусиазиран и енергичен, и предполагам, трябва да сме доволни от това, защото инак едва ли бихме стигнали толкова далече. Но сега той търси ново предизвикателство.
— Светът е доста голям все пак — посочи Бисиса. — Има място за всички.
— Но не е безкраен — възрази Окър. — Връзките ни с народите от другата страна на океана трудно могат да се определят като приятелски. Райс не е Александър, убеден съм в това, но нито той, нито Великият цар биха се подчинили на чужда воля. Всъщност, знаете ли, може би има кауза, за която заслужава да се бием. Райс прие присърце това, което вие с Абдикадир казахте за бъдещето. И поиска от учените, и най-вече от мен, да потърсим начини да избегнем края на вселената — или, може би, да избягаме от нея.
— Брей! Наистина мисли с размах.
— И виждате ли, смята, че господството над целия свят е необходимата първа стъпка към това.
„И нищо чудно да се окаже прав — помисли Бисиса. — Ако единственият начин да се върнем на Земята е през Окото във Вавилон, битката за завладяването на града е неизбежна“.
Окър въздъхна.