Една пристъпваше предпазливо, като наскоро завърнал се космонавт, и се мръщеше на яркото слънце и вятъра. Изглеждаше уморена, както забеляза с майчино око Бела, и по-възрастна от своите двайсет и четири години.
— Не успя ли да се наспиш, миличка?
— Мамо, зная, че не може да говорим за това точно сега. Вчера получих призовката. За твоя и моя разпит.
Бела въздъхна. Беше направила всичко възможно, за да попречи да викат Една пред трибунала.
— Ще се справим.
— Мамо, трябва да престанеш да мислиш как да ме защитаваш — продължи малко напрегнато Една. — Аз изпълних дълга си. И ще го направя пак, ако ми заповядат. Когато дойде времето да се явя в съда, ще кажа истината. — Усмихна се насила. — Както и да е, да върви по дяволите тази история. Теа се е затъжила за теб. Направихме си лагер ей там, встрани от масите и пейките…
Една бе завладяла един участък от покрива на ГМЗ, близо до ръба. Напълно безопасно място с висок извит прозрачен парапет. Беше постлала одеяло като на пикник, имаше сгъваема масичка и столове, плюс няколко отворени кутии храна. Каси Дъфлот вече беше тук с двете си деца, Тоби и Кандида. Играеха си с Теа, дъщерята на Една, четиригодишната внучка на Бела.
Бела с изненада осъзна, че в този ъгъл на покрива на ГМЗ Коледа вече е дошла. Децата се забавляваха с нови играчки — шарените опаковки и ленти бяха разхвърляни наоколо. Имаше дори миниатюрна елхичка в саксия. До тях седеше възрастен мъж с костюм на Дядо Коледа и неловка усмивка.
Теа дотича запъхтяно.
— Бабо!
— Здравей, Теа. — Бела коленичи и прегърна малката си внучка. Другите деца също се скупчиха около тях, вероятно си спомняха тази приятна възрастна дама от посещението й за погребението на баща им… Но бързо изгубиха интерес към нея и се върнаха при играчките.
Дядо Коледа подаде ръка на Бела.
— Джон Метернес, госпожо председател — представи се той. — Летях с дъщеря ви на „Освободител“.
— Да, разбира се. Радвам се да се запознаем, Джон.
— Надявам се, че не преча на семейното ви празненство…
— Аз го накарах да си вземе отпуска — обясни малко троснато Една. — Това упорито дърто магаре е готово да спи на „Освободител“, стига поддържащият екип да му позволи.
— Джон, не й позволявайте да ви командва. Но от друга страна, толкова е приятно, че го правите за децата. Само че, Една… Коледа? Днес сме петнайсети декември все пак!
— Всъщност идеята беше моя — каза Каси Дъфлот. — И без това не сме сигурни как ще свърши този ден, нали? — И погледна към небето, сякаш търсеше там К-бомбата. — Искам да кажа — не сме съвсем сигурни. И ако нещата се объркат…
— Решихте да осигурите на децата поне още една Коледа.
— Защо, лошо ли е?
— Ни най-малко — засмя се Бела. — Напълно те разбирам, Каси.
— Поне ще направим деня специален — каза Една. — Само дето ако светът не свърши днес, след десет дни отново ще трябва да обявим, че е Коледа.
— Бела, събрала си доста голяма тълпа — каза Каси.
— Има нещо такова.
— Мамо, не си видяла дори половината. — Една я улови за ръката и я отведе при парапета.
Оттук се разкриваше чудесна гледка към океана на изток, където ниското слънце мъждукаше като лампа, и към северния бряг. Канаверал бе заобиколен от огромна тълпа. По крайбрежието бяха паркирани безкрайни колони от коли, стигаха чак до Бийч Роуд на север и до южната част на остров Мерит и самия нос, като извиваха покрай старите монтажни цехове и военновъздушната база. И навсякъде морският бриз развяваше знамена.
А навътре в морето беше нефтената платформа, от която се издигаше двойна нишка, право нагоре, различима само когато улавяше светлината.
— Всички тези хора са дошли за пускането — каза Една. — Винаги те е бивало да правиш представления, мамо. Може би политиците трябва да са такива. Все пак повторното пускане на американския космоелеватор е знаменателно събитие. Хората имат нужда от празници.
— О, не е само космоелеваторът. Ще видите.
— Поредните изненади, мамо?
— Току-що идвам от заседание с Боб Пакстън и някои други хора. Обмисляхме възможностите за изграждане на нови защити. Става дума за мащабни концепции. Като програми за тераформиране например.