— Шегуваш се.
— Не. Просто мисля мащабно. Научих се, докато работехме над щита. При първа възможност трябва да разговарям с Мира Дът. — Тя погледна към небето. — Има какво да направим за Мир — света, където отиде майката на Мира. Там също има хора. Ако наистина можем да разговаряме с тях, както твърди Алексей Карел от Марс, сигурно ще намерим и начин да ги върнем у дома…
Тълпата се раздвижи. Бела забеляза, че към нея се приближават хора, стотици погледи бяха втренчени в покрива, в краката й блесна миниатюрен робот-репортер, като сребристо кученце. Дори монасите при езерцето с алигатора гледаха към нея.
Тя си погледна часовника.
— Време е.
— Мамо, ще трябва да кажеш нещо.
— Зная. Само минутка. — Тя извърна очи към океана и вертикалната черта на космоелеватора. — Повикай децата, за да гледат.
Малките дотичаха и се сгушиха в майките си, Джон Метернес вдигна Теа на конче.
От върха на нефтената платформа бликна пламък, розова искра, която остави димна следа. Изведнъж по хода на елеватора започна движение, блестящи капки, които се издигаха нагоре по двойки. Тълпата нададе сподавен рев, който веднага бе усилен от виковете, идещи откъм Канаверал.
— Тръгна! — въздъхна Бела.
— Но какво кара? — попита шепнешком и озадачено Една. — Увеличение… По дяволите, все забравям, че не съм със скафандър.
— Вода — обясни Бела. — Чували с вода. Това е като жива верига с кофи, миличка.
— И закъде?
— Отначало ще я пращаме на Луната. По-късно и на Венера.
Една не сваляше поглед от космоелеватора.
— Но откъде черпи захранване? Не виждам лазерни инсталации в основата.
— Защото няма лазерни инсталации. Няма енергоизточник — използва се само земното въртене. Една, това не е точно космоелеватор. По-скоро е сифон.
Очите на Една се разшириха от изненада.
Орбиталният сифон бе продължение на концепцията за космоелеватор и се базираше на някои особености в механиката на елеватора. Отвъд точката на геосинхронна орбита центробежните сили изтласкваха масивните предмети далече от Земята. Идеята на сифона бе да впримчи тази особеност, да остави на товарите да се отдалечат в космоса, но в процеса да засмуква нови товари от земната повърхност. По същество енергията на земното въртене се превръщаше в постоянен поток от натоварени платформи.
— С други думи, отпада необходимостта от външна енергия — каза Една. — Учила съм го в университета. Проблемът е, че проклетото нещо трябва да се захранва непрестанно — необходима ти е цяла армада от камиони, работещи денонощно, за да поддържат потока на товара. Но след като става въпрос за прекарване на морска вода…
— Нарекохме го Бимини — прекъсна я Бела. — Мисля, че името е подходящо. Навремето индианците разказали на Понс де Леон за фонтан на младостта на остров на име Бимини. Той така и не го открил, но пътем се натъкнал на Флорида…
— Фонтан на младостта?
— Фонтан от земна вода, който ще върне младостта на другите светове. Първо Луната, после Венера. Една, исках това да бъде демонстрация пред космическите, че намеренията ни са сериозни. Зная, че процесът ще отнеме няколко века, но за първи път даваме шанс на процеса на тераформиране. И дори Земята да намали нивото на световния океан с някакви си сантиметри и да забави едва забележимо въртенето си, това, струва ми се, е малка жертва, за да се спаси цял един свят, нали?
— Мамо, мисля, че си полудяла. Но идеята е величествена. — Една я прегърна и я целуна.
Обади се Талес:
— Бела, свързвам се с теб по затворен канал. До максималното сближаване с К-бомбата остава една минута…
Затворен или не, новината се разпространяваше бързо. Настъпи мълчание, което обхвана тълпата на покрива и множеството долу. Изведнъж настроението се промени, лицата станаха мрачни, напрегнати. Една взе Теа от Джон Метернес и я прегърна. Бела сграбчи ръката на дъщеря си и я стисна.
Всички вдигнаха погледи към яркото небе.
55: К-бомбата
Изборът беше направен. Бомбата вече гледаше напред, към крайната точка на своята нова траектория.
Синият, кипящ от живот свят, с неговите хора, оставаше назад.
Като всяка достатъчно усъвършенствана машина, К-бомбата до известна степен бе разумна. И замръзналата й душа изпита известно съжаление, когато, половин година след като подмина Земята, тя се заби в пясъците на Марс и мислите й секнаха завинаги.