Експедициите по спасяването им имаха и научни цели. Например как и колко издържат изработените от човешка ръка материали на продължителното въздействие на марсианските условия. Самите места на кацане също трябваше да се проучат щателно. Тъкмо за това Мира и Ели бяха включени в набързо създадената научна програма за картографиране, проучване и вземане на образци.
Имаше дори опити за спасяването на някои от най-старите орбитални устройства, които продължаваха да обикалят около Марс, макар отдавна да бяха замлъкнали. Всеобщо бе разочарованието, когато откриха, че „Маринър 9“, първата орбитална сонда, е изчезнал — дори да бе оцелял при бурята от 2040-а, най-вероятно бе погълнат от нагорещените пясъци или изгорял в разредената марсианска атмосфера.
Мира се радваше, че върши нещо полезно. Но не беше очаквала дейността й да се радва на толкова жив обществен интерес — всяко тяхно движение се наблюдаваше от зрителска аудитория от всички краища на Слънчевата система. Екипът им бе обещал да не излъчва картина от вътрешността на всъдехода, но Мира не можеше да се отърве от мисълта колко е лесно да бъдат преодолени защитите на системата за наблюдение и да ги следят постоянно.
Денят бавно отминаваше и мъждивата светлина, намаляла от вдигнатата от всъдехода пясъчна буря, започна да отслабва. Мира вече губеше надежда, че днес ще успеят да открият останките на „Марс 2“.
И изведнъж Ели се надигна на седалката и се втренчи в някаква сложна диаграма на екрана.
Мира я познаваше достатъчно добре, за да си даде сметка, че подобна реакция не е предизвикана от обикновени емоции или раздразнение. За рядко показващата чувствата си Ели това почти обикновено движение бе като нервен изблик.
— Какво има?
— Ами… ето го. — Ели чукна по екрана. — Бъдещето на Марс. Открихме какво ще е.
— Добре де. Само че можеш ли да ми го обясниш по-простичко?
— Ще се наложи. Защото, според това съобщение, ми предстои да взема участие в общосистемна пресконференция само след броени часове. Разбира се, винаги е по-лесно, когато боравиш с математични термини. По-точно е. — Тя примижа към илюминатора. — Ще го кажа така. Ако можехме да видим небето и разполагахме с достатъчно силен телескоп, щяхме да открием, че най-отдалечените звезди се смаляват. Сякаш разширяването на вселената внезапно се е ускорило. Но нямаше да наблюдаваме същото явление от Земята.
— И какво означава това?
— К-бомбата е космическо оръжие. Винаги сме го знаели. Оръжие, базирано на принципите на Първородните за създаване на вселени. Нали?
— Да, но…
— Това, което е направила, е да измести Марс в негов собствен космос. Нещо като ашладисване. За момента микровселената на Марс е свързана солидно с майката-вселена. Но бебето скоро ще се отдели и Марс ще се окаже в изолация.
Мира напрягаше усилия да следи идеята.
— Ще бъде изолиран в своя вселена?
— Точно така. Без Слънцето и Земята. Само Марс. Разбираш ли, това оръжие е било предназначено само да… хъм, откъсне парче от Земята. Което щеше да предизвика глобална катастрофа, но да запази планетата сравнително непокътната. Бомбата е твърде мощна за Марс. Ето защо пораженията ще засегнат цялата планета. — Тя се усмихна, но в очите й нямаше радост. — Доста самотно ще е в тази нова вселена. И студено. Но няма да продължи дълго. Микровселената ще започне да се свива. Имплозия, която отвътре ще изглежда като експлозия. Ще бъде умален модел на Големия взрив, който някога ще разкъса и нашата вселена. Може да го наречем Малкия взрив.
Мира се замисли върху парадокса на имплозиите и експлозиите.
— Откъде научи всичко това?
Ели посочи забуленото в облаци небе.
— От отдалечаването на звездите, което наблюдавахме с телескопите на Марс и което не може да се види от Земята. Това, разбира се, е илюзия. В действителност вселената на Марс се отдалечава от майка си. Или наопаки.
— Но все още можем да я напуснем, нали? Да се върнем на Земята.
— О, да. Засега. Между двете вселени има невидима, но реална връзка. — Тя погледна екрана и прелисти няколко страници. — Не можеш да си представиш какво невероятно явление е това! Микровселена, родена насред нашата Слънчева система! Питам се, имат ли представа Първородните на колко много неща са ни научили…