— Бихме могли, ако в Лоуел радиацията не беше толкова силна — изръмжа троснато Юрий О’Рурк и махна на Ханс Крийчфилд, който гордо държеше някакъв поднос. — Госпожо председател. Ако обичате. — Поклони се церемониално. — Това е малък подбор от научни материали, събрани от нас през последните месеци. Ето, вижте. Проби от различни геологични слоеве, от южните плата до северните равнини и големите вулкани. Парчета ледена кора от полюсните шапки, лично аз ги ценя най-много. И — може би най-важното от всичко — образци от марсиански живот. Това са реликви от миналото, вижте, имаме дори вкаменелости от седиментното дъно на изсъхнало езеро и организми от наше време, както и трансгенни форми на живот, с които сме експериментирали.
— Марсианци, които стават за ядене — подметна подигравателно Грендъл Спет.
Бела Фингал беше дребна жена с уморено лице, някъде към шейсетте. Изглеждаше искрено трогната от жеста. Усмихна се зад лицевото стъкло на скафандъра.
— Благодаря.
— Съжалявам само, че не можем да ви предложим колба с вода от каналите — продължи язвително Юрий. — Или късче от триножник на марсианска бойна машина. А защо не и яйце, снесено от принцеса… не помня как се казваше. Имам предвид любимата на Джон Картър, героя на Едгар Райс Бъроуз. Ще ми се да можех да ви покажа и планера на Вернер фон Браун. Това, ако не знаете, е първият сериозен проект за пилотиран полет до Марс. Смятал е да кацне гладко на някой от полюсите. И ако това е миналото, съжалявам също и че няма да видите марсианското бъдеще. Развита човешка цивилизация, заемаща важно място в междупланетната икономика и политическата система…
Мира го докосна по ръката и той млъкна.
Бела се усмихна.
— Да. Но това е и краят на човешката история, нали? Краят на всички марсиански мечти. Ние няма забравим, Юрий. Мога да ви уверя, че изучаването на Марс ще продължи дори след като планетата изчезне. Ще продължаваме да събираме сведения за Марс и да се опитваме да го разберем. И в този последен момент искам да ви кажа защо смятам, че си заслужава — въпреки ужасната загуба.
И им съобщи, че са получени нови сведения от „Циклопите“.
Голямата обсерватория бе конструирана преди Слънчевата буря с цел да търси в небето други светове, подобни на Земята. След бурята и най-вече след завръщането на Атина нейните мощни фреснелови очи бяха обърнати настрани, да се взират в мрака между звездите.
— И навсякъде, накъдето поглеждаха астрономите, виждаха бежанци — каза Бела.
Циклопските телескопи бяха засекли инфрачервени следи от колонистки кораби, бавни тежки ковчези, като китайските кораби — цели цивилизации в полет. Имаше и грамадни, свръхлеки съдове с платна, широки стотици километри, носени от светлината на избухващите звезди. Бяха забелязали дори концентрирани лъчи от лазерни сигнализатори — предполагаше се, че са свързани с опити за телепортиране, отчаяни експерименти за изпращането на същината на човешкото същество под формата на радиосигнал.
Мира слушаше всичко това изумена и объркана. Беше като история в роман, едновременно занимателна и невероятна.
— Това е работа на Първородните. Те са навсякъде. И навсякъде правят това, което се опитаха да направят на нас. На нас и на марсианците, и на Процион. Да изкореняват живота. Но защо?
— Ако знаехме отговора — отвърна Бела, — ако можехме да разберем Първородните, сигурно щяхме да се справим и със заплахата, която представляват за нас. Но това е бъдещето, което ни очаква, колкото и далече да отлетим, докъдето и да се простира взорът ни. Затова стигнахме и до това положение, до този пуст бряг. — Бела подаде подноса на един от помощниците си и отстъпи назад. — А сега, нека тези от вас, които са готови да отпътуват, да се подредят зад мен.
По-голямата част от групата я последва, включително Ели фон Девендър, Грендъл Спет и Ханс Крийчфилд. Сред оставащите бяха Мира, Юрий и Пола Ъмфравил. Китайците също не помръднаха от местата си. Един от техните делегати се приближи до Бела и отново заяви, че възнамеряват да се погрижат за паметниците, построени в чест на падналите в деня на Слънчевата буря.
Бела бавно огледа оставащите.
— Разбрах, че разполагате със солидни припаси, които ще ви стигнат дотогава, докато…
— Да, госпожо председател — прекъсна я Юрий. — Погрижили сме се за всичко.