Това вече я изненада.
— Страх? От какво?
— Страх да се озова в една вселена, в която има толкова много красота и която същевременно се управлява от няколко прости закона. Защо трябва да е така? А от друга страна — защо не?
— Макс, ти теист ли си?
— Много от нашите водещи теисти са изкуствени интелекти.
Електронни пророци, помисли си учудено тя.
— Струва ми се, че Джеймс Кларк би се гордял с теб, Максуел-младши.
— Благодаря.
— Светлината, ако обичаш.
Осветлението намаля до приглушено алено зарево. Тя се унесе в сън; слабата гравитация бе достатъчна, за да убеди вътрешното й ухо, че не се намира в състояние на свободно падане.
Но само след няколко часа Макс я събуди, с извинението, че приближават Луната.
На мостика Алексей я посрещна с думите:
— Съвсем случайно е, разбира се, че полетът до Марс ще ни отведе близо до Луната. Но затова пък ще използваме лунната гравитация за трамплин…
Бисиса престана да го слуша и само се озърташе.
Уголеменото лице на Луната, почти пълна, не беше познатото от детските й години над нощните улици в Манчестър. Голямото „око“ на Маре Ибриум бе извърнато към нея и дори се виждаше част от обратната страна, район, обсипан с кратери и останал невидим за човечеството чак до първите космически полети.
Но не геологичните особености на Луната я интересуваха сега, а следите от човешка дейност. Двете с Мира вторачиха жадни погледи в големите бази на отсамната страна, „Армстронг“ и „Туук“, ясно различими сребристосиви полусфери, заобиколени от прашни морета. Бисиса дори различи един път, сребърна лента, прорязваща кратера Клавиус, в който бе разположена базата „Туук“. Миг по-късно осъзна, че това вероятно е задвижващо устройство, електромагнитна изстрелваща релса, дълга няколко километра.
Съвременната Луна явно бе място на индустриален растеж. Огромни участъци от прашните равнини изглеждаха, сякаш са били разорани, лунните морета бяха разкопани на ивици, прахът им се използваше за добив на кислород, вода и минерали. На полюсите бяха разположени гигантски слънчеви колектори, новите обсерватории лъщяха като брикети: черните им прозрачни стени бяха слепени от преработена с микровълни лунна почва. По протежение на екватора се виждаше изопната сияеща стоманена нишка — това бе алефтронът, най-мощният ускорител на микрочастици в Слънчевата система.
В цялото това индустриално великолепие обаче имаше нещо, което безпокоеше Бисиса. Толкова много се бе променило на Луната след четири милиарда години хтонично спокойствие само за едно столетие, след първата „малка“ стъпка на Армстронг. Икономическото развитие на Луната бе стара мечта на Бъд Туук. Но сега Бисиса се питаше как биха погледнали на това Първородните, които бяха много по-стари от малкия спътник.
Мира посочи.
— Мамо, погледни нататък, към Ибриум.
Бисиса извърна глава. Видя диск, вероятно с диаметър няколко километра. Сияеше с отразена слънчева светлина и по повърхността му преминаваха равномерни вълни.
— Заводът за слънчеви платна — каза Алексей. — Полагат мрежа и я напръскват с бороново покритие — завъртат я от самото начало, за да се неутрализира лунната гравитация…
Лъскавият диск сякаш се въртеше и потрепваше, после, без каквото и да било предупреждение, се отдели от повърхността и се издигна нагоре, без да спира да трепти.
— Красиво е — въздъхна Бисиса.
Алексей повдигна рамене.
— Красиво е, да. Честно казано, за повечето от нас Луната не е интересно място. Там долу няма да срещнете истински космически. Не и когато всеки ден можеш да прескачаш до Земята. Наричаме го Мансардата на Земята…
— Наближаваме най-ниската точка — обади се Макс.
Сега лунната повърхност вече се различаваше съвсем ясно. Забулени в сенки кратери се редуваха зад крехките прозорци на мостика. Бисиса усети, че Мира я стиска за ръката. Има гледки, които човекът просто не трябва да вижда, помисли си тя безпомощно.
Малко след това подминаха лунния терминатор, назъбена линия от озарени върхове и кратерни стени, и потънаха в мрака, разсейвани само от бледото сияние на земната светлина. Веднага щом изгубиха пряк досег със Слънцето, корабът намали скоростта и Бисиса усети как се стопява дори микроскопичната гравитация на борда.