Докато подскачаха по пътя, Пола ги запозна с околностите. Изглеждаше горда от всички тукашни постижения и готова да сподели ентусиазма си с новодошлите.
— Намираме се на дъното на каньона Арес Валис. Бил е оформен в праисторически времена при разтопяването на гигантски ледник, чиито води са се оттичали от южните планини.
Според учените това древно бедствие бе продължило не повече от десет-двайсет дни, когато река, десетки пъти по-пълноводна от Мисисипи, си бе проправила път през някогашните скали. Изглежда, подобни събития бе имало навсякъде по протежение на огромната граница, на която марсианският север се е сблъсквал с юга и когато цялото северно полукълбо се е снижило под морското равнище, като огромен кратер, оформен върху половината планетна повърхност.
— Сега вече разбирате защо са пратили екипажа на „Аврора“ тъкмо тук за първата експедиция. Нещо повече, още през далечната 1990-а НАСА е изпратила сондата „Патфайндър“ да изследва същия район…
Бисиса попиваше жадно думите й. Тази прашна равнина, обсипана с наподобяващи масивни плочи канари, приличаше толкова много на Земята и същевременно бе тъй различна от нея. Колко жалко, че никога нямаше да може да докосне с гола ръка тези прашни скали и да вдиша разредения въздух.
Докато приближаваха куполите на „Лоуел“, подминаха редица цилиндри, изправени върху триножници. Бисиса си помисли, че приличат на енергийните лазерни установки, захранващи космоелеватора. Марсианците все още нямаха свой космоелеватор, но очевидно се готвеха да го построят.
Сетне зад прозореца се заредиха плочи от черно стъкло, над които стърчаха флагове. Бисиса си помисли, че майката на Пола също е погребана тук, заедно с онези членове от екипажа на Боб Пакстън, които не са издържали дълго на местните условия. Както долината на Арес бе променена до неузнаваемост от този древен катаклизъм, така със сигурност подвигът на екипажа на „Арес“ бе оставил неизличима следа в човешката история.
Автобусът се приближи до най-големия купол и се изкатери безшумно в депото.
Слязоха, минаха през свързващия ръкав и се озоваха в самия купол. Беше озарен от големи флуоресцентни лампи. Беше шумно, звуците отекваха в стените.
Покрай тях минаваха хора в зелени комбинезони като този на Пола. Изглеждаха погълнати от проблемите си и само малцина поглеждаха Бисиса и спътниците й. Тя си помисли, че за тези хора новодошлите са също толкова интересни, колкото туристи в станция на Южния полюс на Земята.
Алексей, изглежда, долови настроенията й, защото побърза да ги извини:
— Не им обръщай внимание. Не забравяй: всеки твой дъх се плаща от техните данъци…
Бисиса забеляза, че малцина от марсианските жители носят идентификационни татуировки.
Отнесоха багажа в стаичките на миниатюрния „хотел“ и Пола предложи да запълнят оставащите им часове в „Лоуел“, като ги изведе на разходка. След малко вече крачеха из свързаните с тунели куполи, някои от които бяха толкова ниски, че се налагаше да се навеждат.
Обяд си купиха на автоматичен шубер в един от куполите. Земните кредитни карти вървяха, но купите с лепкава каша и горчиво кафе бяха доста скъпи.
Докато се хранеха, наблизо премина групичка засмени ученици. Бяха кльощави и шумни и Бисиса не успя да определи по дребните им личица и клечестите тела на каква възраст са. Отдалечиха се с големи подскоци.
— Първо поколение марсианци — каза Алексей. — Израсли при по-ниска от земната гравитация. Следващото поколение — техните деца — ще са още по-интересни…
Бисиса съжали, че не може да им се порадва още малко — излъчваха неподправена човешка топлина.
В един голям прозрачен купол беше разположена ферма. Минаха между лехите с марули и зеле, покрай плитките езера, служещи за оризища, и резервоарите със зеленикава течност, от която растяха грах, боб и соя. Имаше дори плодни дръвчета, портокали, ябълки и праскови — растяха в саксии и очевидно бяха заобиколени от непрестанни грижи. В тази част на купола бяха изложени на розовата марсианска дневна светлина, но бледото сияние на далечното слънце се подсилваше от мощни лампи.
Продължиха нататък. Зад едва доловимия мирис на индустриален парфюм се усещаше миризмата на отходни води.
Стигнаха прозрачната стена на купола и Бисиса видя редици растения, които продължаваха от другата страна. Лъщяха по странен начин, сякаш бяха от стъкло, зеленото им бе по-наситено и не така искрящо като това на растенията около тях.