Но тя все още беше нова на Марс. Трябваше й малко време, преди да осъзнае, че тези редове тъмнозелени растения виреят безметежно от външната страна на херметически изолирания купол.
— О, Божичко!
Алексей се разсмя.
Навлязоха в по-оживен район. Минаха покрай едно училище и на Бисиса й се прииска да влезе и да разбере какво учат тези дечица — какво например знаят за Земята? Но не посмя да помоли Пола за това.
Видяха и един бар, „При Ски“, на името на Скиапарели, откривателя на „каналите“. В бара се предлагаше алкохол — плодни вина и уиски. Опитаха ябълково вино. Според Бисиса беше слабо.
— Ниска гравитация, ниско атмосферно налягане — обясни Алексей. — Тук е по-лесно да се напиеш обаче.
Последният купол, който огледаха, бе и най-големият и изглеждаше най-впечатляващ. Беше конструиран от плоскости, положени върху огромни подпори от материал, който Мира нарече „лунно стъкло“. Вътре обаче имаше много неизползвана площ. Ако се изключеха няколко помещения, предназначени за складове и малки работилници, останалата част се състоеше от прашни прегради, разхвърляни кабели и шахти под незавършени подове.
— Сякаш не знаят какво да направят тук — подметна Бисиса.
— Защото изборът не е бил на марсианците — отвърна Бисиса. — След Слънчевата буря имаше много прочувствени приказки за това какво се е случило с екипажа на „Аврора“ и доста пари се вляха в изграждането на марсианските селища. Това е един от резултатите. Трябваше да е късче от Земята, тук, на Марс. — Махна с ръка. — Тези стъклени подпори са демонтирани от самия щит. Така че това е нещо като мемориал. Трябваше да има синьо небе, проектирано върху купола. Щяха да го нарекат Оксфордския цирк.
— Майтапиш се.
— Не — отвърна Алексей. — Говореше се дори за зоопарк. Домашни животни. Може би един-два слона, не зная. Щяха да ги докарат като зиготи.
— И време като на Земята — вътре в купола — продължи Пола. — Даже успяха да пуснат част от всичко това, когато бях съвсем малка. Гръмотевичните бури бяха доста страшни. Но после машините се развалиха и никой не искаше да ги поправя. Защо ни е? Повечето от нас никога не са виждали Земята, не тъгуваме по нея. Имаме си наше марсианско време. — Тя се усмихна по-широко и лицето й отново заприлича на това на Хелена.
Късно вечерта Бисиса се прибра в миниатюрната колкото клетка за маймуна стаичка, която сякаш трябваше да й припомня, че не е гост тук, че не е добре дошла и че от нея се очаква да свърши определена работа и да си върви.
Но над главата й имаше лавица с книги — истински хартиени книги, или поне точни копия. Повечето бяха издания на класически романи за Марс, какъвто си го бяха представяли в епохата преди полетите в космоса — от Уелс през Уейнбаум и Бредбъри до Робинсън и отвъд него. Беше й приятно да прелиства тези стари книги. За първи път, откакто бе пристигнала, тя си помисли колко много човешки мечти са били вложени в Марс.
Легна. Прочете няколко глави от „Марсиански прах“, роман от някой си Мартин Гибсън. Увлекателна мелодрама, която, в комбинация с ниската гравитация, й помогна да се унесе в сън.
19: Пясъците на Марс
Събуди я Алексей.
— Време е да тръгваме.
Тя седна и разтърка очи.
— Нали каза, че ще чакаме всъдехода?
— Да, но има промяна в плановете. Нямат големи възможности да действат на Марс, но въпреки това тази нощ са предприели известни действия.
— За кого говориш?
— За Астропол. Космическия съвет. Виж, Бисиса, ще имаме достатъчно време да го обсъдим. Моля те, поразмърдай се.
Досега му беше вярвала — на него и на Мира. Нямаше причини да не продължава да им вярва.
На корпуса на всъдехода имаше номер — беше четвърти от Лоуеловия флот, от общо шест машини за дълги преходи. Освен това си имаше и име, изписано също отстрани: „Дискавъри“. Беше колкото училищен автобус, боядисан в неизменното яркозелено, с корпус, покрит с антени и датчици, и една механична ръка, прибрана отстрани. Отзад бе закачено ремарке, свързано с дебел теглич. И двете превозни средства бяха положени върху големи колела със сложно устройство, подскачащи на гъвкави оси. В ремаркето имаше припаси, резервни части, животоподдържащо снаряжение и — колкото и да изглеждаше невероятно — миниатюрен атомен реактор.