Выбрать главу

Всъдеходът бе достатъчно голям, за да побере десетчленен екипаж за едногодишна обиколка на Марс. Бисиса осъзна, че е погрешно да го смята за нещо като усъвършенстван автобус. Това по-скоро беше космически кораб на колела.

От външната страна бяха прикачени дори скафандри.

— Прилича ми на Ахав и белия му кит — подметна шеговито Бисиса.

Но никой от тях, дори Мира, не беше чувала за „Моби Дик“.

— И защо „Дискавъри“? На името на старата совалка?

— Не, не. Така се е казвал първият кораб на капитан Скот — отвърна Пола. — Нали помните, полярният изследовател? Използваме този всъдеход за полярни експедиции, така че името е подходящо.

Пола обясни, че експедициите до полюсите били традиционни за база „Лоуел“. Космонавтите от „Аврора“ например осъществили няколко прехода до южния полюс в годините преди Слънчевата буря. Възнамерявали да сондират ледените шапки, за да научат повече за климата на Червената планета.

Докато чакаха всъдехода да ги доближи, Пола не спираше да чурулика с ведър глас. Но Алексей си гризеше ноктите и очевидно нямаше търпение да потеглят.

Най-сетне люкът се отвори, те се шмугнаха един по един през шлюза и се озоваха в просторно помещение. Имаше дори малък медицински отсек, оборудван с роботизирани ръце, способни да извършват дребни хирургични манипулации.

Пола обясняваше:

— Предстои ни да изминем една четвърт от планетната обиколка и да пътуваме по двайсет часа на ден при средна скорост петдесет километра в час…

— Двайсет часа на ден?

Мира и Бисиса се спогледаха. Вече бяха пропътували няколко седмици в тесни помещения — първо в паяка на космоелеватора и след това на борда на „Максуел“. Космическите, изглежда, нямаха проблеми със затворена среда.

— Естествено, „Дискавъри“ ще се занимава с управлението. Минавал е този маршрут десетки пъти и познава всеки камък. Така че не ни очакват никакви изненади…

Пола размени няколко думи с диспечерския пункт и всъдеходът се отправи към шлюза на купола.

Щом затвориха люка, Алексей въздъхна облекчено:

— Най-сетне потеглихме.

Мира погледна назад, към куполите на „Лоуел“.

— Възможно ли е да ни преследват?

— Останалите всъдеходи са навън — отвърна Алексей. — Марс все още е твърде слабо заселен и с оскъдно снаряжение. Най-неподходящото място за преследване с коли. Пък и съмнявам се Астропол, или която и да било друга агенция, да разполага със свои хора на полярната база. — Бисиса вече знаеше, че Астропол е федерация на земните полицейски служби, занимаваща се с извънпланетни операции. — Със сигурност ще тръгнат след нас — продължи той. — Но ще са нужни някои драстични мерки, за да успеят. А струва ми се, още не са готови да стигнат докрай.

Всъдеходът описа широк завой и се насочи на север.

Бисиса и Мира се настаниха до големия прозорец отпред и зареяха погледи из околностите. Беше пладне и слънцето се намираше на юг зад тях; а сянката на всъдехода се простираше далече напред.

Куполите на „Лоуел“ скоро изчезнаха назад, скрити от огромните прашни облаци, които вдигаше ремаркето. Отначало пътят бе със същата стъклена повърхност, след това се превърна в утъпкана пръст и не след дълго останаха само две едва забележими следи. А малко по-късно вече нямаше никакви признаци за човешко присъствие с изключение на редките автоматични метеорологични станции и безкрайните следи, които се простираха право на север. От време на време Бисиса различаваше по някоя останка от прословутия праисторически потоп — дребни заоблени островчета сред морето от прах и тук-там щръкнали канари. Но всичко бе невероятно старо, захабено от времето, скалите бяха с огладени повърхности, а хълмовете — покрити с прах.

След като се нагледа на камънаци, Мира се присъедини към Пола и Алексей, които играеха на някаква разновидност на покер.

Бисиса остана сама. Слънцето се спускаше към хоризонта. Марс започваше да я омагьосва с чара си. Донякъде всъщност приличаше на Земята — отдолу земя, отгоре небе, прах и камънаци. Но хоризонтът бе твърде близо, а Слънцето — прекалено малко и бледо. В дъното на съзнанието й непрестанно се въртеше един и същи въпрос: как е възможно светът да изглежда така?

И именно в това странно настроение забеляза арката.