Една бе прекосила половината от разстоянието между Юпитер и далечното слънце за стотина часа.
— В момента забавяме скорост. Ще доближим К-бомбата с опашката напред, в режим на максимална тяга… Повечето офицери, служещи в космоса, са наети от американския флот, защото космическите кораби приличат всъщност на подводници. Но на „Освободител“ нещата стоят другояче. Разполагаме с толкова много енергия, имаме повече свободно място, отколкото на всички кораби от времето на „Скайлаб“ досега. Ако не си чула за това, чуй го. С Джон Метернес делим цял просторен апартамент, със спални, бани и дори килер с какви ли не запаси. Когато отидем до илюминаторите и надзърнем навън, все едно сме в някой хотел небостъргач на Земята. Но хотелите обикновено нямат антени и датчици. Нито оръдейни портове. Време е да свършваме, миличка. Предстои изключване на двигателя и ще е голям срам, ако посрещна противника, увиснала в нищото! А аз как се чувствам? Страх ме е и същевременно съм развълнувана. Вярвам в способностите си, в тези на Джон и на „Освободител“, който вече доказа, че е прекрасен кораб. Мога само да се надявам, че ще се справя с предстоящите трудности. Аз… Либи, това е всичко. Затвори файла.
— Да, Една. Време е.
— Зная. И повикай Джон, ако обичаш.
21: Полюсът
Бисиса не виждаше нищо.
„Дискавъри“ си проправяше път през половинметрови преспи от въгледвуокисен сняг. Крехките ледени снежинки се разтапяха от топлината на двигателя и машината бе обгърната в мъгла, отвъд която цареше мъждив мрак. Всички мълчаха. Пола и Алексей продължаваха играта си. Бисиса бе принудена да се бори със страховете си сама.
А после, в здрачината, зърна яркозелени светлини, като ослепителни светкавици. Всъдеходът забави. Всички се струпаха отпред.
На леда бе спряло някакво причудливо превозно средство с огромни гуми, яхнато от двама пътници в скафандри. Шлемовете им бяха осветени отвътре, но Бисиса не можа да различи лицата им. Непознатите помахаха към светлините на всъдехода.
— Това е трициклет — поясни Мира. Изглеждаше озадачена.
— Именно — каза Пола. — Наричат го Мотор за обща употреба. Предназначен е за операции в района на полярната станция…
— И аз искам такъв.
Алексей чукна екрана с пръст.
— Юрий? Ти ли си?
— Здрасти, Алексей. Разчистихме ви път със сублимиращото гребло. Снегът е доста дълбок този сезон.
— Благодарим.
— „Дискавъри“, следвайте ни и всичко ще е наред. След десетина-дванайсет часа ще сме у дома. Ще се видим в „Уелс“.
Трициклетът обърна и подкара пред тях. Мъглата го обгръщаше на талази, озарявана от светлините на фаровете.
Сега, когато пътят пред „Дискавъри“ беше проправен, скоростта им се покачи до четирийсет километра в час.
Докато се носеха с рев в мрака, скалистата повърхност под снега започна да се променя. Придоби слоест характер, на тъмни и светли пластове, дебели колкото ръката на Бисиса. Изглежда, се намираха в просторно седиментно корито. Повърхността бе съвсем излъскана и сякаш бе покрита с фина благородна патина, която лъщеше на светлините на машините.
След няколко часа се озоваха върху по-твърда и по-светла повърхност — мръснобяло платно, зацапано с марсианско червено.
— Вледенена вода — обяви Пола. — Е, в по-голямата си част. Вече сме върху постоянната ледена шапка, която лежи под слоя от въгледвуокисен сняг и се показва всяка пролет, след като той се разтопи. Тук, в покрайнините на шапката, сме на петстотин километра от станция „Уелс“, която е съвсем близо до географския полюс. Сега вече пътуването ще е по-гладко. Колелата на всъдехода могат да се нагаждат за различни повърхности.
— Изненадана съм, че „Дискавъри“ няма и плазове — подметна Бисиса. Алексей я погледна нацупено.
— Бисиса, това е Марс. Температурата отвън е около точката на замръзване на сухия лед — при това налягане и при минус сто и петдесет градуса по Келвин.