Спускаха се равномерно надолу с помощта на зъбчати колела и вградени в стените релси. Беше като да слизат в дълбок и ярко осветен кладенец. Бисиса потреперваше от панически страх, че ще пропадне или ще се озове в клопка.
— Усещам, че дишането ти се учестява, Бисиса — заговори отново скафандърът. — Мога да го компенсирам с увеличение на атмосферното налягане…
— Шшшт! — прошепна тя.
Спускането за щастие се оказа кратко.
— Стигнахме — каза Юрий.
Платформата се разтърси и спря.
Имаше метална врата, люк в леда. Юрий се извъртя и го отвори. Видяха къс тунел, осветен от флуоресцентни тръби. В дъното Бисиса мярна сребристо сияние.
— Мисля, че ти трябва да отидеш първа. — Юрий се отдръпна да й направи място да мине.
Сърцето й блъскаше.
Пое си дъх и пристъпи напред. Подът бе неравен, хлъзгав. Бисиса се съсредоточи върху вървенето, свела поглед, за да не поглежда сребристите отблясъци, които долавяше с периферното си зрение.
Излезе от тунела в грубо издялана в леда камера. С един бърз поглед откри отвора от първото сондиране в тавана. След това погледна право напред, към онова, което космическите бяха намерили тук, заровено дълбоко под леда на северния полюс на Марс.
Видя собственото си отражение и дъхът й секна.
Беше й добре познато — нещо, типично за Първородните.
Око.
24: Максимално приближение
Изкривеното отражение на „Освободител“, с блеснали светлини, се плъзна по повърхността на К-бомбата. Една почувства прилив на задоволство.
Първото им сближаване с К-бомбата бе с изключен двигател, само разузнавателна обиколка. В най-близката точка корабът се разтресе, веднъж, два пъти: изстреляха две малки сонди, едната в ниска орбита около К-бомбата, а другата насочена право към нея.
С отдалечаването на „Освободител“ гладкият огледален пейзаж се стопи.
Заоглеждаха трескаво мониторите. Корабът не бе понесъл никакви щети. К-бомбата тежеше колкото малък астероид и имаше плътността на олово — корабната траектория не бе повлияна от гравитацията й.
— Поне научихме някои неща — каза Джон. — Нищо, което да не сме очаквали. Това е сфера с размери и форма напълно по силите на земната индустрия. Ако се изключи познатата ни аномална геометрия.
— Пи е равно на три.
— Именно. Сондата ни я обикаля в близка орбита. Масата на бомбата е толкова ниска, че тя кръжи съвсем бавно, но все пак поддържа равномерна дистанция. Втората сонда се готви да кацне върху…
Корабът се разтресе.
— Какво беше това, по дяволите? Либи?
— Гравитационни вълни, Една.
— Тласъкът дойде откъм К-бомбата — почти извика Джон. — Сондата… — На екрана се виждаше как малката сонда доближава огледалното кълбо, от което се подава сивкава полусфера, поглъща сондата и после се разпада. — Тя… просто я изяде. Използва нещо като мехур. Ако Бил Карел е прав, това, което видяхме току-що, бе раждането и смъртта на цял един микрокосмос. Вселена, използвана като оръжие. — Той се засмя, но без хумор. — Майчице, с какво си имаме работа тук?
— Знаем с какво си имаме работа — отвърна със спокоен глас Една. — Непозната технология и нищо повече. И до момента бомбата не е направила нещо, което да не очакваме. Запази самообладание, Джон.
— Аз съм само човек, за Бога! — сопна се той.
— Либи, готови ли сме за второто сближаване?
— Всички системи в норма, Една. Включване на двигателя след трийсет секунди. Държите ли на обратно отброяване?
— Виж, просто си свърши работата — рече ядосано Джон.
— Моля, проверете коланите…
Бисиса бавно обиколи издълбаната в леда камера. Имаше приблизително сферична форма и Окото почти я изпълваше. Вдигна глава и видя собственото си изкривено отражение, огромната си глава в шлема на скафандъра. Усещаше, че там вътре има нещо. Нещо — неща? — което я наблюдава.
— Здравейте — прошепна тя. — Помните ли ме?
Струпани в другия край на камерата, Ели, Алексей, Юрий и Мира се спогледаха нервно.
— Нали затова те доведохме тук, Бисиса — подметна Юрий.
— Хубаво де. Но какво търси това нещо тук, за Бога? Всички Очи в Слънчевата система изчезнаха след бурята.
— Мисля, че мога да отговоря на този въпрос — рече Ели. — Окото очевидно се е намирало тук преди Слънчевата буря — много преди това. То излъчва високоенергийни частици във всички посоки — радиация с определени характеристики. Точно затова съм тук. Работя на лунния алефтрон. Аз съм нещо като авторитет по квантовите черни дупки. Решили са, че съм най-подходящата кандидатура за изучаване на това нещо…