Натоварването изчезна внезапно и отпрати Една напред, към коланите. Тя чу Джон да стене. Корабът описа завой — маневрените двигатели виеха — и екраните се проясниха.
Огненото кълбо от атомния взрив вече се беше разсеяло.
— А К-бомбата — докладва енергично Джон — е невредима. Или поне така изглежда. Доколкото мога да определя, не се е отклонила и на сантиметър от траекторията си.
— Това е абсурдно. Не е чак толкова масивна.
— Изглежда, има нещо, което я задържа в определена точка на космоса, по-сигурно дори от инерцията.
— Една — обади се Либи. — Готови сме за четвърто приближаване.
Една въздъхна. Сега не беше моментът за отстъпление: ако не друго, поне бяха показали ясно враждебното си отношение към К-бомбата.
— Продължавай. Зареди „рибата“.
— Виж, Бисиса — каза Алексей, — ако К-бомбата е дело на Първородните, смятаме, че най-добрият начин да се справим с тази заплаха е като използваме тяхната собствена технология. Окото е единственият образец, с който разполагаме. А ти може би си единственият ни ключ към него.
Бисиса имаше усещането, че нещо в Окото се е променило. То сякаш се беше преместило. Беше станало по-бдително. Тя чуваше едва доловимото жужене на комуникационната линия и скафандърът й потрепери, сякаш ударен от внезапен порив на вятъра. „Вятър?“
Мира се намръщи и чукна шлема си с ръкавица.
Юрий вдигна глава.
— Окото… О, по дяволите!
— Трийсет секунди — каза Либи.
— Знаеш ли — заговори Джон, — струва ми се, че няма никаква причина К-бомбата да се ограничава в обхвата на действия, които показа до този момент… Би могла просто да смаже проклетия ни кораб като досадна муха.
— И това е вярно — съгласи се спокойно Една. — Провери си колана.
Джон машинално спусна лицевото стъкло на шлема.
— Готов ли си?
— Изстреляй я тая проклета риба — промърмори Джон.
Една натисна последния бутон. А-двигателят се включи и ускорението за пореден път ги притисна в облегалките на креслата.
Четири торпеда излетяха в единен залп от монтираното на корпуса на „Освободител“ оръдие. Бяха антиматерийни торпеда, толкова нестабилни, че трябваше да бъдат заредени по време на полет, а не в хангара.
Първото се взриви съвсем в началото, след като магнитният ограничител дефектира.
Останалите избухнаха около К-бомбата, както беше планирано.
К-бомбата продължаваше да се носи безгрижно. Най-могъщите оръжия на човечеството, доставени от неговия първи и единствен космически боен кораб, не успяха дори да одраскат корпуса на бомбата или да я отклонят от избраната траектория поне на няколко градуса.
— Това е всичко — въздъхна Една. — Либи, запис в корабния дневник. — Докато очакваха по-нататъшни разпореждания от Ахил, се отдалечиха на безопасна дистанция от К-бомбата, без да спират да я следят.
— Божичко. — Джон разкопча колана и се надигна. — Имам нужда да пийна нещо. И да се изкъпя.
По пода се посипа марсиански прах и късчета лед. Бисиса изпита едновременно и страх, и неочакван прилив на бодрост.
„Не пак. Само не пак!“
Мира я улови за ръката.
— Мамо!
— Всичко е наред, Мира…
Гласът й бе заглушен от нарастващо пищене в слушалките, достатъчно силно, за да предизвика болка.
Юрий се взираше в екрана на ръкава си.
— Това е сигнал с менящи се честоти — като тест…
Ели се разсмя.
— Получи се. Окото ни отговаря. В името на Сол! Не мислех, че ще успеем. Не вярвах, че като доведем тази жена в Изкопа…
— А трябва да вярваш, малката! — засмя се Алексей.
— Променя се. — Юрий вдигна глава.
Гладката повърхност на Окото вибрираше като повърхността на езеро от живак, по нея пробягваха видими вълни.
След това повърхността се отдръпна, сякаш сферата се сви, и Бисиса видя, че е застанала на входа на тунел, облицован в сребристо и златисто. Тунелът опираше право в лицето й, но тя предположи, че ако се отдръпне или застане някъде другаде, отново ще вижда само него.