— В Чикаго.
— Да. Бяха необходими няколко години, за да могат корабостроителите на Александър, с помощта на Кейси, да построят плавателен съд, способен да прекоси Атлантика. Джош замина с първия кораб.
— Аз бях негова жена — обади се Емелайн.
— О! — Бисиса въздъхна. — Бяхте?
Емелайн й разказа накратко за живота на Джош, за смъртта му и че е оставил след себе си двама сина. Бисиса я слушаше тъжно.
— Не зная дали бихте искали да чуете това — заговори тя. — Но когато се върнах, накарах Аристотел да потърси Джош в архивите. Говоря за неговото „копие“ на Земята. Оказа се, че има свое място в историята.
„Копието“ на Джош бе надживяло 1885 г. На трийсет и две се оженил за бостънска католичка, която му родила двама сина — също като Емелайн на Мир. Загинал на петдесетгодишна възраст, като военен кореспондент във война, за която Емелайн изобщо не бе чувала.
Емелайн изслуша всичко това с видимо нежелание. Тази алтернативна версия на Джош по някакъв начин го обезличаваше.
Поговориха още малко за объркани истории, за влошаващия се климат на Мир, за новата Троя и за световната империя. Гроув попита Бисиса дали е открила дъщеря си. Бисиса им разказа, че не само я е намерила, но че и вече е станала баба. Но споменът за Мира само я натъжи още повече.
Емелайн нямаше какво друго да каже. Опитваше се да улавя настроенията на околните, да свикне с непознатата обстановка. Абди и Бен, родени след Хроносрива, бяха изпълнени с любопитство и почуда. Но Гроув, Бисиса и Емелайн бяха готови по-скоро да се поддадат на страховете и опасенията си. За разлика от тях, младите не разбираха, че след Хроносрива няма нищо постоянно в този свят — не и след като времето може да бъде разкъсано по този начин и сетне съшито по нечия прищявка. Преживееш ли подобно събитие, вече никога няма да гледаш на света както преди.
Откъм вратата се чу шум.
Абдикадир, добре запознат с живота в двора на Александър, побърза да скочи на крака.
В стаята влезе забързан мъж, следван от двама придружители. Абдикадир се просна по лице пред него, с разперени встрани ръце.
Облеченият с лъскава пурпурна тога новодошъл бе по-нисък от всички в помещението, но се държеше с властна увереност. Беше гологлав, ако не се броеше сребристият мъх на главата му. Около седемдесетгодишен, прецени Емелайн, но кожата му лъщеше, вероятно от ароматични масла.
Бисиса го изгледа облещено.
— Секретарю Евмений!
Мъжът се усмихна, изражението му бе пресметливо.
— Сега нося титлата „хилиарх“ — всъщност от около двайсет години. — Английският му беше перфектен, с отчетлив британски акцент.
— Хилиарх — повтори замислено Бисиса. — Навремето Хефестион държеше този пост. Доста си се издигнал, откакто спаси царя, Евмений от Кардия.
— Не е никак зле за един чужденец, нали?
— Всъщност трябваше да го очаквам. — Бисиса поклати глава. — Съвсем в твой стил.
— Както и аз очаквах теб.
Все още проснат на земята, Абди запелтечи:
— Господарю хилиарх. Аз ви повиках… проводих вестоносци в мига, когато това се случи… Окото… завръщането на Бисиса Дът… точно както ми наредихте… ако съм се забавил, поднасям най-искрени извинения…
— Млъквай, момче. И се изправи. Дойдох веднага щом се приготвих. Не зная дали ще ми повярвате, но има по-важни и неотложни дела в нашата световна империя от някакви загадъчни сфери и мистериозни завръщания. Защо си тук, Бисиса Дът?
Директен въпрос, който другите досега не й бяха задали.
— Защото има нова заплаха от Първородните.
И им обрисува накратко Слънчевата буря и как човечеството от бъдещето се е справило с нея. Разказа им и за новото оръжие: К-бомбата, която се носела в космоса в посока към Земята — Земята на Бисиса.
— Аз самата пътувах между планетите в търсене на отговор на тази нова загадка. А после бях прехвърлена тук.
— Защо? От кого?
— Нямам представа. Вероятно от същите тези, които навремето ме върнаха оттук. Първородните, или някой друг. Може би някой техен противник.
— Царят е известен за завръщането ти.
— Откъде знаеш? — попита Гроув.
Евмений се засмя.
— Александър знае всичко, което ми е известно — обикновено преди мен. Най-добре е да предположим, че и сега е така. Бисиса Дът, ще поговоря по-късно с теб, в двореца. В присъствие на царя.